Дезинформацията като глобална заплаха

"EUvsDisinfo": Редица глобални оценки на риска стигат до заключението, че дезинформацията, информационната манипулация и чуждестранното вмешателство са се превърнали в системна заплаха за демокрациите по целия свят. Вече не става въпрос просто за „фалшиви новини“, а за структурна заплаха, която подкопава икономическия растеж, благоденствието на обществото и либералните институции.

Друго ясно послание, което се откроява в тези доклади, е за важността да имаме предпазна мярка срещу манипулирането на информация – а именно стабилна медийна екосистема, която работи в обществен интерес.

Докладът за глобалните рискове за 2026 г. на Световния икономически форум класифицира мисинформацията и дезинформацията като втория най-сериозен световен риск в краткосрочен план – отбелязва се леко понижение в сравнение с първото място през 2025 г. Докладът предупреждава, че мисинформацията, дезинформацията и другите технологични рискове могат да задълбочат политическите и културни различия в обществата, както и различията, свързани с идентичността. Те отслабват публичния диалог и реакциите в кризисни ситуации. Описаните процеси от своя страна „увеличават риска от нарастване на недоверието в цифровите технологии и отслабване на мащаба, с който се вземат решенията в социално-екологичната област на фона на променящите се краткосрочни приоритети и все по-националистичните нагласи“.

Докладът на ООН за глобалните рискове подчертава, че информационният хаос е „мултипликатор на риска“, който усилва други глобални заплахи като конфликти, пандемии и климатични промени. Информационният хаос саботира консенсуса за доказателствата, на чиято база се вземат решения.

Съветът на ООН по правата на човека излезе със становище, което класифицира дезинформацията като системен риск за широк спектър от човешки права.

Третият доклад за заплахите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от март 2025 г. отчита, че кампаниите за чуждестранно вмешателство и информационна манипулация през 2024 г. са взели под прицел 90 държави. Украйна е основната мишена. И освен нея са страни като Франция, Германия, Молдова, Субсахарска Африка и много други държави.

Вмешателството, дезинформацията и мисинформацията носят и тежки икономически последици – както констатира докладът „Инвестирането в обществени медии като икономически императив “ на Форума за информация и демокрация (FID).

Изследването разглежда надеждната информация като част от икономическата инфраструктура: точно както пътищата и електропреносните мрежи стимулират търговията и производството, така и качествените новини и факти дават възможност на семействата, фирмите и правителствата да вземат информирани решения, да разпределят ресурсите и да управляват риска.

Подвеждащите наративи за инфлацията, данъчното облагане, публичния дълг и паричната политика могат да посеят свръхочаквания, да насърчат спекулативното поведение и да намалят доверието в икономическото управление. Така те увеличат разходите по заемите и възпрепятстват дългосрочните инвестиции.

На макроравнище разпространението на популистка икономическа дезинформация за нестабилна фискална политика или срещу реформите може да доведе до внезапни промени в политиката и институционален застой.

Докладът отчита, че когато медиите действат в интерес на обществото и са силни, те спомагат за противодействието на тази динамика – намаляват информационната асиметрия, разкриват корупцията и разхищенията и предоставят публичен форум, в който могат да се обсъждат икономическите компромиси. Инвестициите в надеждна информация са не са само обществено благо, а и икономическа необходимост.

Документ на ООН относно целостта на информацията и целите за устойчиво развитие посочва, че дезинформацията заплашва и прогреса в опазването на климата. Проучването описва как организираните кампании за дезинформация, свързана с климата, поставят под съмнение научния консенсус, преувеличават икономическите разходи за смекчаване и адаптиране или промотират нереални решения, с което отслабват обществената подкрепа за удачните политики. В някои случаи чуждестранни или местни субекти с интереси в областта на изкопаемите горива използват дезинформация, за да забавят регулациите или инвестициите във възобновяеми енергийни източници.

Докладът „Икономически императив“ твърди, че независимата, основана на факти журналистика подобрява функционирането на пазарите, повишава отчетността и подкрепя приобщаващия растеж. Докладът документира и как стабилните медии могат да повишат ефективността на правителството, да намалят корупцията и да подобрят социалните резултати.

Подкрепата за независимите медии, медийната грамотност и прозрачността на цифровите платформи е от решаващо значение за демократичната устойчивост.

На практика това означава изграждане на информационни екосистеми, в които надеждните медии имат устойчиви бизнес модели, аудиторията има уменията да се ориентира в сложната медийна среда, а правилата за управление на платформите възпират разпространението на подвеждащо съдържание.

Знаковият Европейски щит за демокрация, разработен съвместно от Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност, има за цел да укрепи интегритета на информационното пространство, изборния процес и останалите демократични практики. Той предвижда също така структурна подкрепа за независимата журналистика, проверката на факти и гражданското образование с цел укрепване на демократичната устойчивост.

Със съкращения. 

Пълния текст на публикацията в оригинал можете да намерите на сайта „EUvsDisinfo“.