Откакто предприе пълномащабна агресия срещу Украйна, Москва осезателно засили битката си за така наречената „истинска история“. Кремъл пренаписва учебниците, за да промотира митовете за непобедимостта на Русия и тоталната хегемония на Путин. Тази манипулация на историята е насочена не само към руското общество, но и към съседните страни и международната общност. Кремъл напоследък използва различни техники, за да постига агресивните си експанзионистични цели, като фалшифицира историята и експлоатира историческите спорове.
Кремъл познава вашата история по-добре от вас: пренаписването на историята на Литва
През март 2025 г. Московският държавен институт по международни отношения представи 400-странична книга, озаглавена „История на Литва“ с предговор от руския външен министър Сергей Лавров. Декларираната цел на тази книга е „да предостави обективен разказ за историята като отчита използването на фалшифицирани исторически наративи от балтийските страни“.
Всъщност „История на Литва“ е поредица от опасни исторически манипулации, които поставят под въпрос суверенитета на Литва. Книгата мълчи за съветските престъпления срещу литовците и твърди, че Литва никога не е била независима държава, че включването ѝ в Съветския съюз е било „полезно“, а възстановяването на независимостта ѝ през 1991 г. – „недемократично“. Днешните политически лидери на страната са обвинени, че насърчават „профашистка идеология, основана на русофобия и радикален национализъм“.
Русия се представя като единствен източник на „историческа истина“ за своите съседи, чиято национална история се нуждае от корекции. Подходът на Кремъл за систематично пренаписване на историята, както и псевдоисторическите писания на руския президент Владимир Путин трябва да се вземат на сериозно. През юли 2021 г. Путин публикува статия „За историческото единство на руснаците и украинците“ и я използва като идеологическа обосновка за пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Година по-късно Московският държавен институт по международни отношения публикува своята подправена версия на украинската история - „История на Украйна“. „История на Литва“ беше публикувана в същата поредица от монографии.
Основният автор както на „История на Украйна“, така и на „История на Литва“ е Максим Григориев, който се представя като експерт в няколко области, включително история. Кариерата му на писател и изследовател е учудващо плодовита. Григориев е бил и ръководител на така наречения „Международен публичен трибунал за престъпленията на украинските неонацисти“. Тази организация разпространява антиукраинските наративи на Кремъл. Григориев се включи като доброволец в „специалната военна операция“ на Путин срещу Украйна. В окупирания Донбас той гордо позира с оръжие, облечен в цивилни дрехи. Тук трябва да се отбележи, че Женевската конвенция забранява на бойците да се сражават в цивилни дрехи, тъй като това се смята за предателство.
Сред авторите на книгата е и един литовски гражданин: Гиедриус Грабаускас, който през 2020 г. избяга в Москва, след като беше издирван в родната си страна. Той беше близък сътрудник на Алгирдас Палецкис – литовски политик, осъден на затвор за шпионаж в полза на Русия.
Какъв е мотивът на Кремъл да публикува тази псевдонаучна книга? Съмнително е дали повечето литовци някога ще я прочетат. Това, че книтана има предговор от Лавров ясно показва намеренията на Кремъл – да делегитимира идеологически суверенитета на съседните страни и да предостави псевдоисторическо оправдание за агресивните действия на Русия. Предговорът на Лавров към тази манипулативна, антиисторическа книга демонстрира пряката подкрепа на Кремъл за пропагандните твърдения в нея, които представят Литва като агресивна антируска западна марионетка.
„Карто-гандата“ на Кремъл
Друг инструмент, използван от Кремъл за оправдаване на геополитически амбиции, е забраняването, фалшифицирането и умишленото изопачаване на исторически източници, включително стари и съвременни карти на Европа и Азия. Председател на Руското географско дружество е не друг, а бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, пряко отговорен за руската инвазия в Украйна и обвинен за военни престъпления.
През януари 2023 г. Русия прие изменение в закона за екстремизма, с което картите, които оспорват териториалните претенции на Русия от 2014 и 2022 г. се определят като екстремистки материали. Това означава, че всички карти, достъпни за руските граждани онлайн и офлайн, трябва да представят Русия с „актуализираните“ й граници от 2014 и 2022 г. Но руските власти отиват много по-далеч в своята „картo-ганда“ (т.е. картографска пропаганда). Те систематично разпространяват „коригирани“ карти на Русия и Украйна по целия свят, онлайн и офлайн. Целта на Кремъл е да легитимира незаконното анексиране на украински територии в очите на международната общност. Москва се надява, че обществеността постепенно ще приеме новите граници, „защото на картата е така“. В резултат на систематичните усилия на Русия, дори водещи западни издания многократно са допускали грешки като са показвали Украйна с неточни граници.
През ноември 2016 г. Владимир Путин представи своето виждане по въпроса за границите: той заяви, че „границите на Русия не свършват никъде“. По тази логика руските граници ще продължат да се променят с разширяването на страната. А картографите на Кремъл ще налагат на публиката на света своите виждания и желания.
Дийп фейк с ИИ разпалва исторически спорове
През юни 2025 г. Полша стана мишена на внимателно организирана провокация, която използва съвременни технологии за т.нар. "дълбока фалшификация" (дийп фейк) с изкуствен интелект. Тази провокация беше насочена срещу дейностите по ексхумация в с. Пужники в Тернополска област в Украйна и, в по-широк смисъл, срещу тежкия исторически спор между Полша и Украйна относно убийствата на поляци от Украинската въстаническа армия по време на Втората световна война в днешната западна част на Украйна.
На 4-6 юни страница във „Фейсбук“, за която се твърди, че принадлежи на полския професор по съдебна медицина Анджей Осовски, публикува поредица от постове. Един от тях е за резолюция, уж издадена от украинското Министерство на културата и стратегическите комуникации, за спиране на ексхумацията в Пужники, заедно с видеоклип с коментари на Осовски. Материалите са фалшиви. Осовски никога не е имал профил във „Фейсбук“. Ексхумацията бе приключила месеци по-рано.
Фалшификациите бяха изключително реалистични, а цялата операция беше планирана и задействана повече от година преди случая през юни 2025 г. Фалшив профил във „Фейсбук“ беше създаден на името на Осовски цяла година по-рано и натрупа близо 300 връзки.
Моментът на изпълнението e внимателно избран – непосредствено след втория тур на президентските избори в Полша. Целта на тази операция е да подкопае полско-украинските отношения като поднови историческия спор между двете страни.
Пренаписването на историята от страна на Москва не е новост. То има дълбоки корени, още от имперски времена. В продължение на повече от век след Октомврийската революция, неудобните факти са били окастряни, полирани или напълно заменяни с безпрецедентна решителност. Някога книгата „История на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики): кратък курс“ бе смятана за най-важен съветски учебник по история. Той създаде модел с превръщането на чистки, провали и вътрешни съперничества в герозъм. После традицията продължи с все нови и нови наративи за „освобождение“ и „братска помощ“. Днешните псевдонаучни монографии и подправени карти просто следват същия подход: когато реалността противоречи на амбициите на Кремъл, й се дава чисто нов вид. По тази логика историята е не поредица от факти, написани черно на бяло, а нещо условно – като пясък: където границите могат да бъдат преначертани, съседите – „преформатирани“, а неудобните истини – тихомълком изтрити. В края на краищата защо да живееш с миналото, което имаш, когато можеш просто да си измислиш ново минало – по-добро?
Предишни публикации от EUvsDisinfo:
Данни
- Дата на публикуване
- 11 Декември 2025 г.
- Автор
- Представителство в България