Икономическа прогноза от есента на 2022 г.: Икономиката на ЕС се намира в повратна точка

След силна първа половина на годината икономиката на ЕС сега навлезе в много по-трудна фаза. Сътресенията, предизвикани от агресивната война на Русия срещу Украйна вредят на търсенето и увеличават инфлационния натиск в световен мащаб. ЕС е сред най-изложените на риск развити икономики поради географската си близост с войната и голямата си зависимост от вноса на газ от Русия. Енергийната криза намалява сериозно покупателната способност на домакинствата и тежи на производството. Икономическите нагласи са се влошили значително. Вследствие на това, въпреки че се очаква растежът през 2022 г. да бъде по-добър от първоначално прогнозираното, перспективите за 2023 г. са значително влошени за растежа и са по-високи за инфлацията в сравнение с лятната междинна прогноза на Европейската комисия.

Очаква се растежът значително да намалее в края на годината

Растежът на реалния БВП в ЕС отбеляза изненадващ подем през първата половина на 2022 г., тъй като потребителите започнаха отново активно да разходват средства, особено за услуги, след облекчаването на ограничителните мерки във връзка с COVID-19. Растежът продължи и през третото тримесечие, макар и със значително по-слаби темпове.

В условията на по-голяма несигурност натискът на високите цени на енергията, намаляването на покупателната способност на домакинствата, по-слабата външна среда и по-строгите условия за финансиране се очаква да причинят в ЕС, в еврозоната и в повечето държави членки рецесия през последното тримесечие на годината. При все това мощната инерция от 2021 г. и силният растеж през първата половина на годината се очаква да доведат до увеличаване на растежа на реалния БВП през 2022 г. като цяло до 3,3 % в ЕС (3,2 % в еврозоната), което е значително над прогнозираните в лятната междинна прогноза 2,7 %.

Тъй като инфлацията продължава да намалява разполагаемите доходи на домакинствата, се очаква свиването на икономическата активност да продължи през първото тримесечие на 2023 г. Очаква се Европа отново да отбележи растеж през пролетта, тъй като инфлацията постепенно ще отслаби натиска си върху икономиката. Предвид обаче силните неблагоприятни тенденции, които продължават да забавят търсенето, се очаква икономическата активност да бъде слаба, като растежът на БВП ще достигне 0,3 % през 2023 г. като цяло както в ЕС, така и в еврозоната.

Прогнозира се, че до 2024 г. икономическият растеж постепенно ще набере скорост, като достигне средно 1,6 % в ЕС и 1,5 % в еврозоната.

Инфлацията предстои да достигне най-високата си точка, преди постепенно да намалее

По-високата от очакваното инфлация през първите десет месеца на 2022 г. и разширяващият се натиск върху цените се очаква да изместят пика на инфлацията в края на годината и да повишат прогнозата за годишната инфлация до 9,3 % в ЕС и 8,5 % в еврозоната. Очаква се инфлацията да намалее през 2023 г., но да остане висока — 7,0 % в ЕС и 6,1 % в еврозоната, преди да стане по-умерена през 2024 г. съответно на равнища 3,0 % и 2,6 %.

В сравнение с лятната междинна прогноза това представлява корекция във възходяща посока с почти един процентен пункт за 2022 г. и с над два пункта през 2023 г. Корекциите отразяват най-вече значително по-високите цени на едро на газа и електроенергията, които оказват натиск върху цените на енергията на дребно, както и върху повечето стоки и услуги в потребителската кошница.

Пазарът на труда показва най-силни резултати от десетилетия и ще остане устойчив

Въпреки трудната среда пазарът на труда продължи да отчита добри резултати, като заетостта и участието са най-високи, а безработицата — най-ниска, от десетилетия насам. Силната икономическа експанзия осигури заетост за нетно още два милиона души през първата половина на 2022 г., като увеличи броя на заетите лица в ЕС до рекордно високото равнище от 213,4 милиона души. През септември безработицата остана рекордно ниска на нивото от 6,0 %.

Очаква се пазарите на труда да реагират на забавянето на икономическата активност със закъснение, но да останат устойчиви. Очаква се растежът на заетостта в ЕС да бъде 1,8 % през 2022 г., преди да спре да се променя през 2023 г. и постепенно да достигне до 0,4 % през 2024 г.

Безработицата в ЕС се очаква да бъде 6,2 % през 2022 г., 6,5 % през 2023 г. и 6,4 % през 2024 г.

Слабият растеж, високата инфлация и мерките за енергийна подкрепа влияят отрицателно на дефицитите

Силният номинален растеж през първите три тримесечия на годината и постепенното премахване на свързаната с пандемията подкрепа доведоха до допълнително намаляване на държавните дефицити през 2022 г. въпреки новите мерки, приети за смекчаване на въздействието на покачващите се цени на енергията върху домакинствата и предприятията. След като намаля до 4,6 % от БВП през 2021 г. (5,1 % в еврозоната), се очаква дефицитът в ЕС да намалее допълнително до 3,4 % от БВП през тази година (3,5 % в еврозоната).

През 2023 г. обаче съвкупният държавен дефицит се очаква отново леко да нарасне (до 3,6 % в ЕС и 3,7 % в еврозоната) с отслабването на икономическата активност, увеличаването на лихвените разходи и удължаването или въвеждането от страна на правителствата на нови дискреционни мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията. Тяхното планирано оттегляне през 2023 г. и възобновяването на растежа следва да намалят натиска върху публичните финанси след това. В резултат се очаква дефицитът да бъде 3,2 % от БВП в ЕС и 3,3 % в еврозоната през 2024 г.

През прогнозния период се предвижда допълнително намаляване на съотношението на дълга към БВП в ЕС — от 89,4 % от БВП през 2021 г. на 84,1 % от БВП през 2024 г. (и от 97,1 % на 91,4 % в еврозоната).

Изключителна несигурност

Икономическите перспективи продължават да бъдат съпътствани от изключителна несигурност, тъй като агресивната война на Русия срещу Украйна продължава и потенциалът за допълнителни икономически сътресения далеч не е изчерпан.

Най-голямата заплаха произтича от неблагоприятното развитие на пазара на газ и риска от недостиг, особено през зимата на 2023—2024 г. Отделно от доставките на газ, ЕС остава пряко и непряко изложен на нови сътресения на други стокови пазари, които са следствие от геополитическото напрежение.

По-дългосрочната инфлация и потенциалното хаотично адаптиране на световните финансови пазари към новата среда на високи лихвени проценти също остават важни рискови фактори. Тези два елемента се подсилват от риска от несъгласуваност между целите на фискалната и паричната политика.

За повече информация:

Съобщение за медиите

Икономическа прогноза от есента на 2022 г. за България

Целият документ: Икономическа прогноза от есента на 2022 г.