Skip to main content
Лого на Европейската комисия
Представителство в България
Информационен документ11 август 2022Представителство в България

Основни послания в прокремълската дезинформация

EUvsDisinfo предсатавя актуализиран преглед на петте най-често срещани истории, използвани от прокремълските канали за дезинформация, както и основните елементи в тези истории.

Основни послания в прокремълската дезинформация: Елитите срещу хората
EUvsDisinfo

Oтличаващa характеристикa на прокремълската дезинформация е нейната повторяемост. С всички възмутителни твърдения, които прокарват, прокремълските издания често звучат като счупена грамофонна плоча, придържайки се само към няколко основни послания, насочени към местната и международната публика. Това не е случайно или поради недоглеждане, а е съвсем умишлено: повторението прави лъжите по-правдоподобни. Прокремълските издания за дезинформация постигат това като се придържат към набор от повтарящи се разкази, които служат като шаблон за определени истории.

Разказът представя цялостно послание, което се предава чрез текстове, изображения, метафори и други средства. Историята помага за предаването на съобщението, създава очакване и прави информацията привлекателна. Историите могат да се комбинират и променят въз основа на текущите събития и преобладаващите нагласи. Някои от тях съществуват от стотици години – разновидности на идеята за „прогнилия Запад“ се документират от 19 век насам. EUvsDisinfo идентифицира набор от пет доминиращи истории, използвани от прокремълските канали за дезинформация, както и основните елементи в тези истории. Виждали сме ключовите послания от тях да бъдат използвани по много поводи: при опити за намеса в избори, по време на пандемията от Covid-19, в опит да се оправдае непровокираната война в Украйна.

Първият основен разказ: Елитите срещу хората

Идеята за елит, откъснат от трудещите се хора, е силно застъпена в политическата история. Множество политици и политически движения са заявявали, че представляват гласа на обикновения човек, мълчаливото мнозинство, срещу корумпираната и самодоволна клика, състояща се от представителите на политически партии, големите корпорации и медиите. Тази история не е измислена от Кремъл, но прокремълските дезинформационни канали често я използват.

Този разказ може да бъде много успешен, тъй като осигурява на целевата аудитория виновник за всеки проблем: банкери, големи корпорации, евреи, олигарси, мюсюлмани, брюкселски бюрократи, или каквото вие назовете. Руските канали за дезинформация активно използваха тази история по време на ковид пандемията,  твърдейки че Бил Гейтс или е изобретил коронавируса, или използва ваксините срещу ковид, за да имплантира „микрочипове“.

Историята е тясно свързана и с различни конспиративни вярвания. Обща характеристика е твърдението за съществуването на тайни елити: управници в сянка, кукловоди с отвратителни намерения. Разпространяват се многобройни твърдения, че вирусът е създаден от човека и мерките за ограничаване на разпространението му са единствено начин да се разруши живота на обикновените хора. Отвъд пандемията, този разказ беше разпространяван в навечерието на референдума за Брекзит през 2016г.

Разказът за „елитите срещу обикновените хора“ се използва и в контекста на руското нашествие в Украйна. Прокремълските източници се опитаха да представят руската инвазия като „англосаксонски“ заговор, който настройва славяните едни срещу други.

В прокремълския език терминът „англосаксонски“ се използва като универсален термин, за да се очерня Западът, и по-специално Обединеното кралство и САЩ. Англосаксонците се смятат за хитри и жадни за кръв, създавайки подли заговори с цел световно господство. Терминът често се използва, за да се създават конспиративни вярвания и съдържа елемент на „сблъсък на цивилизациите“, който спомага Западът да се определя като „другият“ и засилва идеята, че Русия принадлежи към „различна цивилизация“. Следователно в Украйна имаме (англосаксонските) елити срещу (славянските) хора, според прокремълските публицисти: англосаксонците търсят конфликт с Русия на всяка цена, организирали са държавен преврат през 2014г., прикрит като демократичен протест, искат да включат Украйна във война срещу славяни, използват Украйна като антируски бастион и т.н.

Авторите на историята за „елитите срещу хората“ твърдят, че са гласът на разума и че се застъпват от името на лишените от права граждани, като говорят истината, за да се противопоставят на елита, който се стреми да скрие „истината“ на всяка цена. „Истината“ може да се отнася до широк спектър от въпроси, включително войната и мира, миграцията, икономиката, докато конкретните елити, считани за виновни за укриването на „истината“, са стратегически избрани, за да отговорят на недоволствата на целевата публиката. Всъщност това описание може да бъде приспособено и приложено към привидно неограничен брой въпроси: „Миграционната криза е причинена от големите корпорации, за да получат евтина работна ръка “; „Лъжата за глобалното затопляне се използва от банкерите за отклоняване на общественото внимание от реалните проблеми“; „Глобалните корпорации, основно производители на оръжия, са виновни за войната в Украйна“.

В крайна сметка, макар привидно да изглежда че този разказ симпатизира на обикновените хора, неговите корени са авторитарни. Рядко се предоставят доказателства в подкрепа на твърденията и, следвайки принципите на конспиративното мислене, точно липсата на доказателства понякога се използва като доказателство: „Вижте колко силни са елитите, прикривайки всички следи на конспирацията си!“. Всъщност, подобно на всички основани на конспиративните вярвания истории, и тази изисква аудиторията да приеме твърденията въз основа на вяра, а не на факти.

Разказ номер 2: „Застрашените ценности“

Историята за „застрашените ценности“ е адаптирана към широк кръг от теми и обикновено се използва за оспорване на западните нагласи по отношение на правата на жените, етническите и религиозни малцинства, както и ЛГБТИ общностите, наред с други. Прокремълските коментатори се присмиват на предполагаемия западен „морален упадък“ или „развратни нагласи“. От друга страна, Русия и православното християнство се открояват като истински защитници на традиционните ценности, както показва този официален руски рекламен клип. В този разказ „мекушавият Запад“ гние под въздействието на упадък, феминизъм и „политическа коректност“, унищожавайки икономиката си, докато Русия е олицетворява традиционните патриархални ценности. Тази история е представена и  на карикатура от 2015 година на руската държавна информационна агенция „РИА Новости“, илюстрираща видимия морален упадък на Европа: от Хитлер, до сексуални отклонения, до бъдеще на побеснели хиени.

Идеята за прогнилия Запад, съпоставен с Русия, като „пазителка“ на порядъчността и добрите нрави, идва от високите върхове на Кремъл. Според анализ на Европейския съвет по външни работи, още през 2013 Путин е заел такава позиция, осъждайки „евроатлантическите“ държави за техния морален упадък. Прокремълските медии с готовност последваха този пример. Руският телевизионен канал „Спутник“ описва западната масова култура като „различни форми на педофилия“. Прокремълски издания на арабски език твърдят, че Западът се опитва да унищожи основни ценности, като например тези свързани с държавата и семейството. В Армения прокремълски източници на дезинформация твърдят, че Западът „засажда“ чужди морални корени, за да подкопае националната идентичност на други държави. 

Европейски съвет за външна политика прави следния анализ„Хитър пропаганден трик беше да се подсили имиджът на злия Запад чрез обединяването на социалния консерватизъм и антизападната реторика. По този начин Западът и западняците, гейовете, либералите, съвременните творци и техните привърженици, тези, които не третират руската православна църква с дължимото уважение, и тези, които се осмеляват да се съмняват в неопетнената история на Русия бяха представени като едно „неделимо зло“, заплаха за Русия, нейната култура, ценностите й и самата й национална идентичност.“

Хомофобията върви ръка за ръка с твърдението за защита на традиционните ценности, така че не е изненадващо, че руските държавни медии отделят време да се присмиват на правата на сексуалните малцинства, както в тези примери. Напоследък прокремълски източници прибегнаха до хомофобски твърдения за очернянето на украинските служби.

Прокремълските източници изразяват особено задоволство, когато могат да ударят с един куршум два заека: обвинявайки всемогъщия ЕС в тиранично поведение, тъй като нарежда на отделните държави да забранят и разрушат собствените си ценности. Един пример е манипулираната и силно изкривена история, „Европейският парламент забранява думите „майка и баща“.

Основаните на ценности дезинформационни истории обикновено се съсредоточават върху застрашени понятия като „традиция“, „порядъчност“, „здрав разум“ – термини, които имат положителни конотации, но рядко са ясно дефинирани. 

Разказът създава рамка на противопоставяне „ние срещу тях“, което предполага, че ангажираните с традиционните ценности сега са застрашени от тези, които им се противопоставят и вместо това целят създаването на морално лишена антиутопия. В рускоезични източници като небезизвестната фабрика за тролове на Санкт Петербург РИА ФАН, езикът в тези разкази е особено агресивен: „ Каква е ситуацията в страната на tтриумфираща  толерантност: гейове и лесбийки властват, потискат  мъже и жени, всяват русофобия и страх“.

За разлика от западната концепция за ценности, която поддържа правото на лична неприкосновеност, сигурност и свобода на изразяване, руската ценностна система включва набор от колективни норми, към които се очаква всеки човек да се придържа. Въпреки това идеята за застрашените ценности винаги се изразява от позицията на възприето високо морално положение, в което мълчаливото мнозинство, отдадено на порядъчност и традиционализъм, е атакувано от либералната „тирания“. Целевата аудитория е приканена да се присъедини към героичните редици под знамето на Кремъл, смело борейки се за семейни ценности, традиционно християнство и непорочност.

За повече информация:

Елитите срещу хората

Традиционните ценности

EUvsDisinfo

Данни

Дата на публикуване
11 август 2022
Автор
Представителство в България