Подходът IMS: цялостно проследяване на информационните манипулации

Руските дезинформационни кампании не са произволни: те са организирани, систематични и целенасочено създадени да манипулират начина, по който хората мислят, гласуват и се доверяват на институциите. Тези кампании са обект на изследвания и наблюдение от години, но въпреки това реакциите срещу тях остават разпилени. Липсват координирано събиране и обща рамка. Това води до дублиране на усилията, а мерките срещу чуждестранната манипулация и намеса в информационното пространство губят сила.

Поради тази причина EU DisinfoLab – съвместно с партньори от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Viginum, DFRLab, CheckFirst, Cassini и Auswärtiges Amt –  изготви доклад, озаглавен „Изграждане на обща оперативна картина на чуждестранната манипулация и намеса в информационното пространство“ (Building a Common Operational Picture of FIMI). 

Докладът въвежда по-ясна терминология и нов модел за дефиниране, разкриване, описване и осуетяване на такива операции.

Терминологията

Докладът отчита като проблем честото смесване на термини като „инциденти“, „операции“ и „кампании“ или „враждебни субекти“, а те означават различни неща.

Докладът утвърждава подхода „Набор за информационна манипулация“ (Information Manipulation Set – IMS), разработена от френската агенция VIGINUM. Този подход разпознава модела на поведение на конкретен дезинформационен субект – инструментите, методите, платформите и тактиките, които използва във времето. Подходът IMS бе приложен към четири добре документирани операции: „Doppelganger“, „Storm-1516“, „Undercut“ и „Overload“.

Анализ на функционирането, а не само на съдържанието

Като пример взимаме добре известната операция „Doppelganger“, или „Двойник“. Под това общо наименование се поставят много дейности за оказване на влияние в полза на Кремъл.

Но новият подход IMS показва, че тези операции не са идентични. 

Някои субекти се представят за реални медии. Други създават изцяло фалшиви „алтернативни“ новинарски брандове. Някои подчертано разчитат на видео материали, а други – на клонирани уебсайтове или на платена реклама. 

Чрез подхода IMS анализаторите могат да проследят не само съдържанието – т.е. не само какво казват тези операции – а и тяхното функциониране. По този начин те могат да ги разграничат една от друга и да проследят произхода им до специфични мрежи – включително санкционирани от ЕС руски организации като например Агенцията за социален дизайн (Social Design Agency).

Всъщност IMS може да се възприеме като „цифров отпечатък“ на даден злонамерен субект: подходът разглежда съвкупността от неговото поведение, инструменти, тактики, техники, процедури и ресурси – както за познати, така и за нови субекти. Злонамереният субект използва своя специфичен набор за информационна манипулация (ISM), чрез който провежда кампании. И те съответно могат да бъдат разделени на отделни операции и инциденти с цел анализ.

Поглед върху цялата верига 

IMS моделът пренасочва вниманието от отделни публикации и фалшиви статии към веригата на доставки на дезинформация. Подходът помага да се идентифицира кой създава съдържанието, кой го разпространява, кои платформи и услуги го правят достъпно и къде се намират уязвимите места.

В резултат на това се осигуряват следните възможности:

• колективно и надеждно определяне на източника на дезинформация,
• откриване на уязвимости в операциите по вмешателство и манипулиране на информация,
• оценка на ефективността на контрамерките.

Заключения на експертната група

Главното ограничение на IMS подхода е сътрудничеството. Държавните власти и частните организации работят с различни мандати и приоритети, което е пречка пред устойчивото сътрудничество. Макар моделът IMS да подобрява начина, по който се анализира дезинформацията, пълният му потенциал е в пряка връзка с по-интензивното и по-последователно сътрудничество между изследователи и анализатори.

Експертната група стига до три основни заключения. Първо, IMS подходът дава възможност да се установяват произходът и отговорността за информационните операции в тяхната съвкупност, а не само на изолирани случаи. Второ, мрежите за дезинформация, управлявани от Русия или от други субекти, разчитат на финансови и оперативни посредници, включително такива, базирани в ЕС. Трето, моделът може да укрепи както разработването, така и прилагането на санкции, като подобри идентифицирането на мрежите, посредниците и структурите. Моделът IMS предоставя по-ясна картина за функционирането на тези мрежи. По този начин прави санкциите по-целенасочени и основани на доказателства – с други думи, по -добре съобразени с оперативните реалности на дезинформационните кампании.

С помощта на инструмента за картографиране“ Cassini“, експерти проследиха кампании, свързани със „Social Design Agency“ в цяла Европа. Анализът им показа, че санкциите не са попречили на тези мрежи да използват технически посредници, хостинг доставчици и рекламна инфраструктура в няколко държави членки на ЕС. В доклада се достига до извода, че слабостите са свързани с прилагането на контрамерки, а не с липса на доказателства.

Сътрудничество и прилагане

Докладът е ясен: по-добрите инструменти сами по себе си не са достатъчни без по-силно сътрудничество и прилагане.

Докладът дава следните препоръки:

• стабилно финансиране за дългосрочно публично-частно сътрудничество,
• по-голяма прозрачност от страна на платформите относно начина на функциониране на мрежите за дезинформация,
• маркиране на IMS в базите данни за премахване с цел по-добра осведоменост.

За подобряване на ефекта от санкциите се препоръчва:

• укрепване на доказателствената стойност на разследванията с отворени източници,
• подобряване на координацията при налагането на санкции,
• адаптиране на санкциите, за по-ефективно противодействие на мрежите за  чуждестранна манипулация и намеса в информационното пространство.

Дезинформацията е координирана заплаха. Борбата с нея изисква общо познаване, обща отговорност и политическа воля за действие.