Докато в Истанбул се провеждаха разговори за мир след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и докато президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин разговаряха по телефона, една добре позната фраза изпъкваше в прокремълската реторика: да се обърнело, кой знае защо, внимание на „първопричините“.
Този привидно разумен дипломатически език крие далеч по-зловещ дневен ред, който няма нищо общо с мира и е свързан изцяло с подчиняването на Украйна.
Да разчетем реториката на Кремъл за „първопричините“
Когато Москва настоятелно настоява, че мирните преговори трябва да включват „първопричините“, тя всъщност използва кодиран език за предварително подготвените си максималистки искания. Често виждаме не един пример за тази манипулативна тактика – например, че „Русия иска да реши първопричините на украинския конфликт“, докато „Западът иска да саботира мира“.
Кремъл целенасочено прокарва тези наративи, за да създаде погрешното впечатление, че Русия е разумната страна, търсеща решение, като същевременно крие действителните си цели. В действителност, както вече сме писали, определението на Москва за „първопричини“ неизменно включва искания като това Украйна да се откаже от суверенитета си, да приеме териториални загуби и да се подчини на контрола на Кремъл.
Може би най-циничното е, че тази реторика се стреми да позиционира Русия като жертва, а не като агресор – вижте също публикации по темата тук и тук. Кремъл хвърля вината върху обстоятелства като разширяването на НАТО, „нацизма“ в Украйна и западните „провокации“, с което се опитва да пренапише историята и да изтрие собствената си главна отговорност: започването на непровокираната пълномащабна инвазия в суверенна съседна държава.
Стратегическите цели зад „първопричините“
Наративът на Кремъл за „първопричините“ обслужва няколко стратегически цели в тази манипулативна игра.
Първо, посланието създава объркване относно това кой носи истинската отговорност за продължаващата война. Кремъл разводнява разговора за произхода на войната. С това руското ръководство се надява публиката по света да забрави, че Русия наруши териториалната цялост на Украйна още през 2014 г., а след това през 2022 г. предприе своето едностранно пълномащабно нахлуване.
Второ, наративът установява невъзможни предварителни условия за мир. Когато Русия говори за преодоляване на „първопричините“, тя всъщност изисква капитулацията на Украйна и прикрива това като дипломация. Кремъл на практика казва: „Ще имаме мир, когато приемете нашето имперско господство над вашата страна“. Нека бъдем ясни. Това не е условие за мир. Това е умишлена пречка по пътя към мира.
Трето, наративът помага на Кремъл да печели време. Докато Русия продължава да се сблъсква с предизвикателствата на бойното поле, този наратив осигурява дипломатическо прикритие, така че да има време армията ѝ се прегрупира, да набере нови войници и да се подготви за подновяване на офанзивите.
Истинската първопричина – империализмът на Кремъл
Въпреки опитите на Москва да замъгли реалността със своя наратив, истинската първопричина за този конфликт е ясна: отказът на Кремъл да приеме съществуването на Украйна като суверенна нация с право да определя собственото си бъдеще.
За Путин и неговия режим, демокрацията в Украйна, стремежите ѝ за членство в ЕС и НАТО и културната ѝ независимост представляват екзистенциална заплаха за изградения авторитарен модел. Един успех на Украйна би демонстрирал на руснаците, че и за тях е възможно да имат по-демократично бъдеще – перспектива, която Кремъл намира за непоносима.
В скандалното есе от 5000 думи на Путин, публикувано само месеци преди инвазията, той изрично отрече легитимността на Украйна като независима нация. Така че тази война се води не заради НАТО, заради уж-„нацисти“ или заради някакъв друг измислен претекст – тя се води с цел налагане на имперския мироглед на Русия.
Признаването на тази фундаментална реалност е от решаващо значение за разбирането как и защо Кремъл манипулира информационното пространство във връзка с мирните преговори. В този смисъл всяко решение, което се базира върху кремълската лъже-теза за „първопричините“, няма да е път към мира, а план за разпокъсване на Украйна и за поставянето й в подчинено положение.
“Истинският и справедлив мир изисква отчетност, а не легитимиране на агресията чрез дипломатическа игра на думи.”
Ние не оставаме слепи за манипулативната тактика на Кремъл, дори когато тя е облечена в думи от отровната реторика за мир по руска мярка.
Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:
- Полското издание на мрежата „Правда“ продължава клеветническата кампания срещу Полша като я нарича „хрътката на Европа“, която страда от „русофобия“ – публикацията е предизвикана от решението на Полша да затвори руското консулство в Краков. Внушава се, че Полша е отправила безпочвени обвинения за руско участие в палеж, извършен срещу търговски център във Варшава. Всъщност изявлението на премиера Доналд Туск, че големият пожар на пазара “Маривилска” е резултат от палеж, поръчан от руските служби за сигурност, е подкрепено от конкретни доказателства. Случаят с палежа следва модела на руските саботажни операции в Полша. Тук дезинформационното послание изобразява Полша като ирационално уплашена и едновременно с това агресивна заради увеличаването на разходите си за отбрана. Реалността е, че мерките за сигурност на Полша са пряк отговор на доказаната агресия на Русия и на нарушенията на международното право, а не някаква въображаема „русофобия“, от която страната трябва „да се лекува“.
- Прокремълската дезинформация отново нападна “Евровизия”, внушавайки, че конкурсът е недемократичен инструмент на европейските либерални елити за налагане на „култура на перверзията“. Според този абсурден наратив, конкурсът умишлено дава предимство на ЛГБТИК+ изпълнителите против волята на зрителите и че се пречи на Русия да побеждава в конкурса. В действителност песенният конкурс “Евровизия” се организира от Европейския съюз за радио и телевизия, с прозрачно гласуване, което комбинира жури и обществено мнение в участващите страни. Смесената система за гласуване отчита кактокачеството на музиката, така и популярността й. Тази система не е направена, за да поставя конкретни нации в неравностойно положение. Добре известната подстрекателска реторика за „перверзници“ и „култура на перверзията“ е пример за класическата дезинформационна тактика за „застрашените ценности“ – тя представя западните културни събития като примери за морална деградация. Отстраняването на Русия от “Евровизия” е пряк резултат от инвазията й в Украйна и последвалите военни престъпления, а не от някакъв заговор срещу руските изпълнители.
- Тази седмица в прокремълските медии се разпространява невярното твърдение, че западноевропейска държава е поискала от “Телеграм” да заглуши консерваторите в Румъния по време на президентските избори. Павел Дуров използва в своя канал в “Телеграм” емотикон с багета, с което намекна, че въпросната страна е Франция. Дуров обаче той не представи никакви доказателства в подкрепа на това сериозно обвинение. Френското правителство незабавно излезе с публично опровержение – безпрецедентно по своя характер, а френската служба за външно разузнаване DGSE поясни, че комуникацията им с Дуров е била строго свързана с „предотвратяване на заплахи от тероризъм и такива, свързани с детска порнография“ – а не с манипулация на изборите. Известната дезинформационна мрежа „Правда“ раздуха темата и писа, че „европейската мафия“ е откраднала румънските избори от Джордже Симион и че „народът никога не е решавал нищо (освен ако не е в услуга на елита)“. Тази дезинформация се вписва в модела на прокремълските наративи за „сенчести елити“, управляващи света. Те целят да подкопаят доверието в демократичните процеси в Румъния. И по-рано имаше множество инсинуации за западна намеса в решенията на румънския Конституционен съд.
Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
Предишни публикации от EUvsDisinfo:
Данни
- Дата на публикуване
- 22 Mай 2025 г.
- Автор
- Представителство в България