Направо към основното съдържание
Лого на Европейската комисия
Представителство в България
  • Новинарска статия
  • 27 Февруари 2025 г.
  • Представителство в България
  • Време за четене 1 мин

Проблемът със засичането на времето

Седмичен преглед на EUvsDisinfo
(c) EUvsDisinfo

Тази седмица светът отбеляза три години от началото на съпротивата и безпрецедентната устойчивост на Украйна пред лицето на пълномащабната руска война. Европейските лидери се събраха в Киев, за да подкрепят Украйна и да отбележат годишнината от началото на болезнената и героична съпротива на страната, която започна на 24 февруари 2022 г. В дневния ред на лидерите на Г-7 бяха включени изявления на лидерите на ЕС и публични изказвания, в които се изразява уважение към отказа на Украйна да отстъпи пред преднамерената и безсмислена инвазия на Русия – най-голямата война в Европа след Втората световна.

На тази трета годишнина станахме свидетели на рязък завой от триумфалния преди това тон на Москва – в студиата на прокремълските телевизии по темата се възцари тишина. Сякаш е имало не пълномащабна война, а само „специална военна операция“, провокирана от Украйна, към която самата Русия няма никакво отношение.

Разпространителите на кремълска дезинформация заобикалят темата без никога изцяло да признават за трите години война. Вместо това техният избор е да омаловажат санкциите на ЕС и да представят положението с руската икономика в прекомерно положителни краски. Нещо повече – те очернят Украйна с нов арсенал от критики. Другият им вариант е да играят ролята на жертва и неоснователно да обвиняват Европа, че има агресивни планове спрямо Русия.

Добрият стар когнитивен дисонанс за санкциите

Освен че потвърди солидарността си с Украйна, ЕС прие и 16-ти пакет санкции срещу Русия. Пакетът е насочен към системно важни за руската икономика сектори като енергетика, търговия, транспорт, инфраструктура и финансови услуги.

В отговор дезинформационната машина на Кремъл започна да претопля старите си наративи за санкциите. Видяхме неизменната нотка на перчене в твърдението, че подобно на предишните 15 пакета, и тези мерки няма да окажат никакво влияние върху руската икономика. Някои се опитаха да използват различните подходи към санкциите, за да изострят усещането за разрив между ЕС и САЩ или да поставят под въпрос вътрешното единство на ЕС. Други, като говорителят на руското МВнР Мария Захарова, повториха стария дезинформационен наратив, че санкциите вредят на самия ЕС повече, отколкото на Русия, а така също и представиха санкциите като мотивирани от „русофобия“. Посланията на Захарова са насочени както към руската публика вътре в страната, така и към външния свят и са опит за отклоняване на вниманието от уязвимостта на руска икономика.

Повечето прокремълски послания за санкциите имат една обща нишка: те се фокусират главно върху лица и сектори, попадащи под санкциите на ЕС и не отчитат, че тези ограничителни мерки са насочени към Русия като държава. Кремъл се опитва да създаде усещане, че руската държава не трябва да се тревожи.

Европа е новият „лош“

Естествено кремълските пропагандисти – дори тези от тях, които тънат в най-голяма самозаблуда, не можаха напълно да избегнат темата за 24 февруари и трите години война. Законите на физиката са неизменни и времето продължава да тече, независимо дали Кремъл го засича или не.

Така, за да се справят със слона в стаята без да признават за съществуването му, повечето прокремълски издания се фокусираха върху засилената международна подкрепа за Украйна около 24 февруари. Тя бе използвана като повод за повторение на посланията, че Украйна е загубена кауза, за очерняне на тези, които подкрепят Киев, и че Русия е реалната жертва.

Във всичките им наративи очевидно се е появил нов „лош герой“. Преди Кремъл обвиняваше в агресия аморфния „колективен Запад“ или НАТО, докато сега Москва видя възможност за разклащане на трансатлантическото единство. С други думи Москва още по-енергично привидя Европа като главен агресор и войнолюбец.

От край време една от тактиките на Кремъл е да се преструва на жертва и да обвинява другите, че са инициирали войната, започната от Русия преди три години. Сега Москва се преструва, че е заинтересована от постигане на мир. С това тя подкопава международната подкрепа за Украйна. В този контекст кремълската дезинформация се стреми да обвинява неоснователно Европа, че е агресор.

Времето изтича… но не и за Украйна

Кремъл отчаяно иска светът да повярва, че времето е в полза на Русия. Пропагандистите на Кремъл имат проблем със засичането на времето, но броят на жертвите, които Русия е дала през трите години, са всъщност най-значимият измерител на времето.

Митът за непобедимостта на Русия, който е в основата на този манипулативен наратив, също се разпада на пух и прах – висшите дипломати на Кремъл се втурнаха към Рияд в търсене на първата налична възможност да измъкнат Русия от войната, започната от самата нея преди три години.

Не се заблуждавайте – новооткритият афинитет на Кремъл към дипломатически решения не цели постигане на мир, а запазване на руските завоевания в Украйна и предотвратяване на задаващия се икономически колапс. Времето наистина може да изтича, но не непременно за Украйна. Три години украинска съпротива и устойчивост са свидетелство за това.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

Данни

Дата на публикуване
27 Февруари 2025 г.
Автор
Представителство в България