Тези европейци все се месят

С наближаването на третата годишнина от началото на руската война срещу Украйна, мирът все повече е в съзнанието на всички. Най-вече на украинския народ, който се бори неуморно, за да защити свободата на Украйна, езика и култура й от настъпленията на необуздания руски империализъм. Тяхната борба преди всичко е за мир – в Украйна и в Европа.

И така, кремълските манипулатори правят всичко по силите си, за да преобърнат мирния наратив и да обвинят ЕС и Украйна, че стоят на пътя на мира. В тазседмичния преглед на дезинформацията разглеждаме най-новите проявления на кремълските дезинформационни наративи за мира, които обслужват геополитическите цели на Москва в Украйна и извън нея.

Наративът постоянно еволюира

Възгледът на Кремъл за мира еволюира през последните три години. В началните дни на руската пълномащабна война нямаше място за послания за мир, а вместо тях доминираше тонът на прибързан триумф. После Кремъл осъзна, че решимостта на украинците да защитават домовете си няма да бъде лесно пречупена и започна да говори за мир, докато бомбите валяха върху украинските цивилни. Москва своевременно измисли „предложения за мир“, които бяха просто празни пиар трикове. Кремъл впрегна наратива за мир в защита на руската война, с който да прикрие истинските имперски амбиции на Москва.

С разрастването на войната пропагандистите продължиха да налагат своето изопачено послание за мир – то достигна до още по-широка аудитория по света и представи войната като благородна битка за разрушаване на „западната хегемония“ и установяване на „истински многополюсен“ световен ред.

Появи се обаче усложнение в поддържането на този образ на рицар в бляскави доспехи. Украйна и нейните поддръжници, заинтересовани от справедлив и траен мир, вече работеха за целта си, което включваше и създаване на глобална общност в подкрепа на истинския мир. В отговор на това развитие, Кремъл направи завой – от полиране на собствения си имидж премина към послания на пренебрежение към Запада и към всякакви предложения за мир, които не съвпадат с руските имперски ултиматуми. Тази двойственост – прикриване на руската агресия под формата на опити за мир и обвиняване на Запада, че не иска действително мир – сега се превърна във водеща тактика за манипулиране на общественото възприятие за постижим мир в Украйна.

Да се правиш на добър

Така стигаме до настоящето. След завръщането на Доналд Дж. Тръмп като 47-ия президент на САЩ, мирът отново се превърна в гореща тема за кремълските пропагандисти. Дезинформационната им машина работи с пълна пара, за да представи Путин като конструктивен преговарящ. Едва ли не наистина добър човек – но само при условие, че Украйна и нейните поддръжници безропотно приемат исканията на Москва, измамно наречени „реалностите на днешния ден“.

Получи се и малко неудобна ситуация, когато Путин се заигра с егото на президента Тръмп и излезе с напълно неправдоподобното твърдение, че войната нямаше да се случи, ако Доналд Тръмп беше избран през 2020 г. Действително ли Путин, известен със своите дълги тиради, демонизиращи Запада, има предвид, че би поверил на Вашингтон руската външна политика за поставяне на Украйна под московски контрол? Малко странен възглед. Впоследствие Кремъл смекчи първоначално добродушния си тон към президента Тръмп с някои по-мрачни нотки, особено в контекста на преговорите за бърз край на войната.

Дискредитиране на противника

Друга отличителна черта на операциите на Кремъл за манипулиране на информация е продължаващата кампания за очерняне, дискредитиране и отхвърляне на всички потенциални преговарящи от украинска страна. С това се поддържа основният дезинформационен наратив, че „режимът в Киев“ е съставен от нацисти и терористи и с тях не може да се преговаря. Президентът Зеленски предизвиква особен гняв – Кремъл поддържа измислицата, че той не е легитимният лидер на Украйна и трябва да бъде отстранен от всякакви бъдещи мирни преговори.

Президентът Зеленски не е единственият, по когото Кремъл сипе клевети. ЕС също попадна под прицела на кремълската дезинформация, докато Москва развива наратива си за уж-мира в очакване на потенциални геополитически промени. Разказът, обвиняващ ЕС в „русофобия“ и войнолюбие не е особено нов, обаче изтъкването конкретно на Европейския съюз, а не просто на митичния „колективен Запад“ като конкретна пречка за мира, представлява доста нов подход. Поне Европа не е единствената, посочена като виновник – НАТО също получи упрек от Кремъл, че е отговорен за войните на Русия.

Разделение сред поддръжниците

Всъщност манипулационната тактика на Кремъл с наратива за мира е да вбива клин между най-твърдите поддръжници на Украйна, особено между ЕС и САЩ. Руското ръководство провокира и разделение между държавите членки на ЕС, както и в отделните страни: войнолюбци срещу миротворци.

Следователно рупорите на Кремъл прекарват безброй екранни часове в изпиране на дезинформационните наративи за „изгубения суверенитет“ на Европа и в правене на мрачни прогнози за нещастната съдба на Европа. Те също така твърдят, че липсват ресурси за поддържане на мира и описват Европа като слаб и безинтересен за САЩ партньор. Както винаги, истината е, че Кремъл е наясно с кусурите на самата Русия и прави проекция на собствените си слабости върху своите противници.

Мирът според условията на Русия е живот под окупация 

Има много гласове, призоваващи за мир. Кремълската машина за манипулация се стреми да узурпира наратива за мира, за да осигури максимално изгодна отправна точка за преговори. Тя би позволила на Русия необезпокоявано да втвърди своята имперска експанзия. Но „реалностите на днешния ден“, ако си послужим с израза на Путин, означават, че мирът при руски условия би подложил милиони украинци на живот с репресии и авторитаризъм под руска окупация. Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• Беларус: Кремъл има много странно понятие за избори. Когато те се случват в свободни и демократични общества, Кремъл ги заклеймява като нелегитимни, както се случи с европейските избори през юни 2024 г. Обаче, когато избори се правят в собствения му строго контролиран заден двор – било в същинска Русия, било на територията на нейния лакей Беларус – Кремъл избира да опише странния театър на препотвърждаване на авторитарен владетел като „свободни и честни избори“. В този смисъл съвсем естествено пропагандистите отсякоха, че последните „избори“ в Беларус са пример за самоопределение и суверенитет. Неотдавнашният абсурден спектакъл в Беларус обаче не може да се счита за истинска изборна надпревара. Лукашенко може да твърди, че е получил 87.6 процента от гласовете, но изборният процес протече в атмосфера на силни репресии срещу опозиционни активисти и независими медии и без реални съперници срещу Лукашенко сред кандидатите. Също така нямаше мониторинг от страна на независими наблюдатели. Тези обстоятелства бяха разкритикувани от Европейския парламент, както и от върховния представител на ЕС и зам.-председател на ЕК Кая Калас, която разкри недостатъците на тези така наречени избори.
• Парижко споразумение: Дезинформаторите никога не пропускат да разиграят манипулативната карта, че Русия е винаги жертва. Особено когато има подходяща спорна тема, която да яхнат. Неотдавнашното съобщение на САЩ за оттегляне от Парижкото споразумение предизвика оживен обществен дебат за климата и Кремъл сграбчи възможността да посее дезинформация на тема климат. Този път твърдението беше, че Парижкото споразумение е създадено като геополитически капан срещу руската енергетика. Абсолютен нонсенс. Парижкото споразумение не е предназначено да действа в ущърб на никоя страна. То е международно, правно обвързващо усилие, подписано от 195 държави плюс Европейския съюз, целящо ограничаване на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Тъй като икономиката на Русия е силно зависима от въглеводородите, прокремълската дезинформация често напада екологични инициативи и политики – особено тези, свързани с газа и петрола.
• Сърбия: Кремъл вижда „дългата ръка на Запада“ и „цветните революции“ навсякъде, където погледне – индикация за царящата в Москва параноя. Неотдавнашната оставка на сръбския премиер Милош Вучевич след седмици на протести по повод трагичното срутване на козирка на гарата в Нови Сад даде повод на информационните манипулатори на Кремъл да твърдят, че Сърбия е на ръба на колапса заради ултиматума, изпратен на Белград от Запада. Някои прокремълски дезинформационни медии разпространяват и други истории – че в Словакия се разгръща „Майдан“, подхранван от Запада. В действителност няма достоверни доказателства за участие на Запада в сръбските протести. Протестното движение отначало беше водено от студенти, но скоро към тях се присъединиха професори, адвокати и представители на други професии в израз на масово недоволство от управлението на Александър Вучич.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

• Поредни избори, пореден опит за намеса на Кремъл (23.01.2025)
• Самокритичен поглед в огледалото (16.01.2025)
• Всичко ще бъде наред (9.01.2025)
• Хем раздухваш огъня, хем се оплакваш от топлото (19.12.2024)