През декември 2020 г. лидерите на всички държави от Европейския съюз, Европейският парламент и Европейската комисия постигнаха съгласие по план за възстановяване, който да спомогне за преодоляването на икономическите и социалните щети, причинени от COVID-19 пандемията.
Чрез дългосрочния бюджет на ЕС, заедно с временния инструмент NextGenerationEU, общо 2.018 трилиона евро по текущи цени ще спомогнат за изграждането на по-зелена, по-цифровизирана и по-устойчива Европа.
Какво съдържа Планът за възстановяването на Европа?
Дългосрочният бюджет на ЕС, увеличен, за да се покрият свързаните с COVID-19 предизвикателства, гарантира, че над 50 % от Плана за възстановяване са предназначени за модернизация чрез научни изследвания и иновации, климатичен и цифров преход, възстановяване и устойчивост.
Този далновиден пакет от мерки, в съответствие с Европейския зелен пакт, ще се бори с изменението на климата и ще обърне специално внимание на опазването на биологичното разнообразие. 30 % от бюджета на ЕС ще бъдат изразходвани за тези приоритети.
NextGenerationEU, временният инструмент на ЕС, ще предостави допълнителни 806.9 милиарда евро (по текущи цени), от които 723.8 милиарда евро ще бъдат предоставени чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е основен елемент на NextGenerationEU, предоставящ заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите от ЕС. Целта е да се смекчат икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики и общества за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.
За да получат достъп до финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост, държавите – членки на ЕС представят национален план за възстановяване и устойчивост, в който най-малко 37 % от разходите се разпределят за инвестиции и реформи в подкрепа на целите в областта на климата, а 20 % – за цифрови инвестиции и реформи, и който трябва да бъде изпълнен до 2026 г.
Европейската комисия също така въведе нов Инструмент за техническа подкрепа (ИТП), за да предостави на държавите от ЕС експертен опит, съобразен с конкретните нужди, за разработване и изпълнение на реформи.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е в центъра и на изпълнението на плана REPowerEU — отговора на Комисията на социално-икономическите трудности и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна. В тази връзка на 18 май 2022 г. Комисията предложи да бъдат направени изменения в Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, за да бъдат включени специални глави за REPowerEU в текущите планове за възстановяване и устойчивост на държавите от ЕС, в допълнение към големия брой значими реформи и инвестиции, които вече са включени в плановете за възстановяване и устойчивост.
Европейският семестър, който е рамката за координиране и наблюдение на икономическата политика, също беше адаптиран, тъй като е тясно свързан с Механизма за възстановяване и устойчивост, и ще гарантира, че реформите са неразделна част от възстановяването за всяка държава.
Повече за Плана за възстановяването на Европа
Показатели за напредъка по изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Scoreboard)
Европейският семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост
Планът за възстановяването на Европа в България
БВП в България се очаква да нарасне с 1,9 % през 2024 г. и с 2,9 % през 2025 г. Въпреки че се очаква ръстът на частното потребление да намалее, вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 2,8 % и 2,9 % през 2024 г. и 2025 г. поради разходите за пенсии и заплати. След върховата си стойност през 2023 г., дължаща се на приключването на проекти, финансирани от европейските фондове за периода 2014—2020 г., се очаква публичните инвестиции да намалеят през 2024 г., като се очаква известен положителен принос от изпълнението на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост въпреки сериозните забавяния.
Какво предвижда Планът за възстановяване и устойчивост на България?
Планът на България за възстановяване и устойчивост се състои от 5,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. Това финансиране ще подпомогне изпълнението до 2026г. на важни мерки за инвестиции и реформи, за да излезе страната ни по-силна от пандемията от Covid-19.
Планът е структуриран в четири стълба:
-
Иновативна България цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката и превръщането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях
-
Зелена България поставя фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план.
-
Свързана България акцентира върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, стъпвайки на специфичния местен потенциал.
- Справедлива България се фокусира върху хората в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите.
Конкретни измерения на подкрепата
57,5% от общия размер на отпуснатите средства са предназанчни за екологичния преход и за постигане на целите в областта на климата.Това надвишава изисквания от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) минимум от 37% и прави българският план един от най-зелените планове, както заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.
- 1,7 милиарда евро са предвидени за ускорена декарбонизация на енергийния сектор, вкл. определяне на рамка за постепенно прекратяване на използването на въглища, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40 % до 2025 г., утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г.; определяне на амбициозни цели за увеличаване на капацитета за съхранение на слънчева и геотермална електроенергия.
- 924 милиона евро са панирани за целите на енергийната ефективност на частни и обществени сгради, като се предвижда финансиране на широкомащабно енергийно ефективно саниране на жилищни, обществени и търговски сгради и целенасочени реформи за улесняване на инвестициите в енергийна ефективност.
- 666 милиона евро ще бъдат насочени към реформи в автомобилния и железопътния транспорт - за популяризирането на превозни средства с нулеви емисии, за по-добрата пътна безопасност, инвестиране в интермодалния транспорт и устойчивата градска мобилност.
23,1% от общия размер на отпуснатите средства са в подкрепа на цифровизацията и цифрвия преход в България, с което се надвишава минимума от 20%, изискван от Регламента за МВУ.
- 270 милиона евро ще послужат за широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура като са предвидени значителни инвестиции и реформи, за да се увеличи покритието на мрежите с много голям капацитет в селските и слабо населените райони на страната
- 319 милиона евро ще бъдат предназаначени за повишаване на равнището на цифровите умения на населението, вкл. чрез целенасочени реформи и инвестиции в образователната система, като например създаването на лаборатории в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в училищата, както и подкрепа за повишаване на квалификацията и преквалификация с цел повишаване на пригодността за заетост на работната сила; създаване на национална онлайн платформа за учене за възрастни
- 297 милиона евро ще се инвестират в цифровизацията на обществената администрация, за да се модернизират обществени услуги в основни области като правосъдие, здравеопазване, заетост и социална закрила и да се намали административната тежест за гражданите и предприятията.
Българският план включва основни мерки за укрепаване на икономическата и социалната устойчивост на България, като по този начин допринася подобаващо и за шестте стълба, посочени в Регламента за МВУ.
- 71 милиона евро са насочени към подобряване на правосъдието и бизнес средата като се предвиждат всеобхватни мерки за борба с корупцията, вкл. реформи за гарантиране на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, укрепване на институциите за борба с корупцията, повишаване на прозрачността и конкуренцията в областта на обществените поръчки, подкрепа за електронното правосъдие, по-добро управление на държавните предприятия.
- 801 милиона евро са за постигане на интелигентна индустрия и ще включват подкрепа за предприятията за модернизацията и прехода към екологосъобразни, кръгови и ориентирани към цифровите технологии бизнес практики, както и подкрепа за развитието на инфраструктурата на индустриалните паркове.
- 748 милиона евро са предназначени за модернизиране на образованието и засилване на научните изследвания и иновациите, вкл. за цялостна реформа на образованието, обхващаща всичи степени на образование (предучилищно, училищно, висше), за модернизиране на инфраструктурата на образователните институции, за насърчаване на ефективната координация на политиките на всички етапи от научните изследвания и иновациите, и подкрепа за резултатите от научните изследвания и иновациите на публичните научноизследователски институции и иновативните предприятия.
- 440 милиона евро са планирани за насърчаване на социалното приобщаване в т.ч. укрепване на адекватността и обхвата на схемата за минимален доход, подобряване на услугите в областта на заетостта и социалните услуги и тяхната интеграция, модернизиране на дългосрочните грижи с акцент върху хората с увреждания и възрастните хора, подкрепа за секторите на културата и творчеството.
- 372 милиона евро ще бъдат насочени за подобряване на достъпа до здравеопазване, за да се модернизират болниците и медицинските заведения, да се създаде система за въздушен транспорт за спешна помощ, да се изграждят амбулаторни отделения в отдалечени райони и региони с недостатъчно обслужване и да се адресира недостига на здравни специалисти в цялата страна.
За повече информация:
План за възстановяване и устойчивост на България
Национален план по Механизма за възстановяване и устойчивост (уебсайт на българското правителство)
Как българският план помага на гражданите и бизнеса, и спомага за укрепването на ЕС като цяло?
Планът спомага за подобряване на качеството на живот на хората чрез подобрена социална сигурност, по-устойчив обществен транспорт, по-ниски сметки за енергия посредством енергийно ефективни домове, по-добро качество на въздуха вследствие декарбонизация и използване на възобновяеми енергийни източници, достъпни социални и здравни услуги, и качествено образование и обучение. Той отговаря успешно на важни предизвикателства пред конкурентоспособността на предприятията, в т.ч. недостига на умения, цифровизацията и екологосъобразността на бизнес практиките и подобряването на бизнес средата.
Планът спомага за изграждането на по-силна и по-сигурна финансова система на ЕС и на способности за борба с корупцията и прането на пари.
Водещи инициативи:
Планът помага на България даподобриадекватносттаиобхватанасхематазаминималендоход,която осигурява подкрепа за излизанеотбедносттаинасърчаваненаинтеграциятанапазаранатруданатези, коитомогатдаработят.
Чрез реформата:
- ще се увеличи броят на лицата, получаващи месечна подкрепа за минимален доход, от 63 518 през 2020 г. на 116 873 в края на 2024 г. поради актуализиране на критериите за допустимост.
- се увеличава процентът за точно изчисляване на минималния доход за всяко нуждаещо се лице в зависимост от индивидуалната му ситуация. Прагът на доходите автоматично се актуализира ежегодно, коригиран спрямо прага на бедността, позволявайки по-адекватна подкрепа за хората в риск от бедност.
Планът допринася за енергийно ефективна и устойчива градска среда в България. Някои от мерките имат за цел:
- да осигурят бърз и устойчив транспорт. Планът инвестира в изграждането на нов 3-километров участък от линията на метрото, което ще позволи превозване на средно 7,6 млн. пътници годишно от 2026 г.
- да подкрепят цялостна национална схема, която ще доведе до обновяване на най-малко 3,6 млн. кв.м жилищни сгради и най-малко 1,4 млн. кв.м нежилищни обществени сгради.
Малките и средните предприятия (МСП) играят важна роля в българската икономика, но в същото време срещат трудности по отношение на конкурентоспособността на регионалните, вътрешните и световните пазари. Чрез плана:
- 640 млн. евро се предоставят на МСП идружества със средна капитализацияпод формата на финансовиинструментиибезвъзмезднисредстваза технологичнамодернизацияиекологосъобразни, кръговииориентираникъмцифровитетехнологиибизнеспрактики.
Планът съдържа изчерпателен набор от мерки, които са насочени към дългосрочни предизвикателства на бизнес средата и подобряват институционалната рамка чрез напредък в области като: правосъдието, борбата с корупцията, цифровизацията на публичната администрация, управлението на държавните дружества, качеството на законодателния процес, обществените поръчки и механизмите за одит и контрол.
Планът подобрява възможностите на България за предотвратяване и по-ефективна борба с прането на пари, и допринася за сигурността и стабилността на финансовата система на ЕС чрез:
- Добавяне на нови аспекти като секторни оценки на риска на нестопанския сектор, на виртуални активи и на схеми за гражданство срещу инвестиции;
- Приемане на план за действие за смекчаване на рисковете от пране на пари и финансиране на тероризма, идентифицирани в националната оценка на риска, напр. чрез въвеждане на специализиран софтуер за подпомагане на анализа на отчетите на парични транзакции и откриване на подозрителни случаи.
Инвестиция от 190 млн. евро по Плана ще подобриинфраструктуратанаелектроенергийнатамрежа, което ще доведе до:
- Модернизиранаипо-гъвкаваелектрическамрежа, оборудвана с най-съвременни цифрови инструменти, която може да улесни безпроблемното интегриране на допълнителни 4 500 мегавата възобновяема енергия в електроенергийната система;
- Допълнителен капацитет от 1,8 гигавата на границите с Румъния и Гърция, което подобряватрансграничнияобменнаелектроенергия.
В комбинация с по-нататъшни широкомащабни инвестиции във възобновяема енергия и съхранение, финансирани чрез Плана, това може да допринесе за декарбонизацията на енергийния микс на България и съседните ѝ държави-членки на ЕС.
Изпълнение на Плана за възстановяване на България
Планът за възстановяване и устойчивост на България беше официално представен на Европейската комисия на 15 октомври 2021г., след интензивен диалог между Комисията и българските органи.
На 7 април 2022 г. Комисията даде положителна оценка на плана на България за възстановяване и устойчивост. По този повод председателят Фон дер Лайен символично предаде оценката на Комисията на министър-председателя Кирил Петков по време на посещението си в София.
Планът на свой ред беше приет от Съвета на 4 май 2022 г., което отваря вратата за неговото изпълнение и финансиране.
На 31 август 2022 г. България представи на Европейската комисия искане за плащане въз основа на постигането на 22 етапни цели, избрани в Решението за изпълнение на Съвета за първата вноска.
На 7 ноември 2022 г. Комисията даде положителна предварителна оценка на искането на България за плащане на безвъзмездни средства в размер на 1,37 милиарда евро.
Положителното становище на Икономическия и финансов комитет на Съвета по това искане за плащане проправи пътя на Комисията да приеме окончателно решение относно изплащането на средствата
На 16 декември 2022 г. Европейската комисия направи първо плащане на безвъзмездни средства в размер на 1,37 млрд. евро за България, след като тя изпълни 22 ключови етапи и цели, обхващащи важни първи стъпки в реформите и инвестициите за декарбонизация на енергийния сектор, внедряване на цифрова инфраструктура, реформиране на съдебната система, укрепване на рамката за борба с прането на пари, цифровизиране на публичния сектор, подобряване на съответствието и обхвата на схемата за минимален доход, както и мерки гарантиращи, че системата за одит и контрол за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост отговаря на европейските стандарти.
На 29 септември 2023 г. България представи изменен план за възстановяване и устойчивост. С преразглеждането се коригира приносът на ЕС към плана на България в съответствие с актуализацията на коефициента на разпределение, извършена през юни 2022 г. Общият размер на средствата, предоставени на България, е намален от 6,3 млрд.евро на 5,7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства.
На 9 октомври 2023 г. Европейската комисия получи от България второ искане за плащане по плана за възстановяване и устойчивост в размер на 724 млн. евро. Второто искане за плащане е свързано с 61 ключови етапа и 5 цели, които обхващат инвестиции в области като STEM центрове и иновации в образованието, научни изследвания и иновации, интелигентна промишленост, саниране на сгради, цифровизация на електропреносната мрежа, енергийно ефективното улично осветление, възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, както и цифровизация на железопътния транспорт, реформи, насочени към подобряване на предучилищното, училищното и висшето образование, ученето през целия живот, насърчаване на електронното здравеопазване, подпомагане на декарбонизацията на енергийния сектор чрез стимулиране на използването на енергия от възобновяеми източници и подобряване на енергийната ефективност.
Комисията ще направи оценка на искането и след това ще изпрати предварителната си оценка на Икономическия и финансов комитет на Съвета.
За повече информация:
NextGenerationEU: Почти 1,4 милиарда евро идват в България по плана за възстановяване и устойчивост (съобщение за медиите)
NextGenerationEU: Европейската комисия одобрява положителната предварителна оценка на искането на България за отпускане на 1,37 милиарда евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (съобщение за медиите)
NextGenerationEU: Европейската комисия одобрява плана на България за възстановяване и устойчивост в размер на 6,3 милиарда евро (съобщение за медиите)
Въпроси и отговори относно плана на България за възстановяване и устойчивост
Изявление на председателя Фон дер Лайен относно плана на България за възстановяване и устойчивост
Годишно събитие по Плана за възстановяване и устойчивост на България, 15 ноември 2022 г.