Вече сме в четвъртата година от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и истинските амбиции на Москва са добре известни: да контролира, завладее и подчини цяла Украйна или колкото е възможно повече от нея. Да унищожи колкото е възможно повече от украинската икономика, селско стопанство, промишленост и инфраструктура, без да прави разлика между цивилни и военни цели. Да убива цивилни на случаен принцип.
Война без край и култ към смъртта
Неотдавнашните тържества по случай 80 години от края на Втората световна война оставиха ясни послания.
Повечето държави се стремят да изградят общества, в които няма място за агресия и война. Обаче днешна Русия е се движи по различна траектория – повечето, ако не и всички важни аспекти на обществения живот се военизират. Речите на Путин, включително тази на 9 май, въздигат милитаризацията почти до религиозно призвание – дори и Руската православна църква поде това послание. В Путиновата система, войната се превръща в резон д'етр и не можем да очакваме, че тази тенденция би могла да спре внезапно.
От скоро руските държавни медии възприеха практиката да показват вдовици на военни, които се скърбят за погубените си съпрузи, братя или синове и се прекланят пред тяхната саможертва в името на Русия – посланието е, че те са изпълнили най-висшия си дълг в живота. Тази практика бележи ново ниво в държавната пропаганда и е очевиден опит за противопоставяне срещу Руския комитет на войнишките майки – доста гласовита в миналото местна гражданска организация, сега с наложени ограничения по съдебен път. Всъщност руските власти въвеждат един своеобразен култ към смъртта паралелно с грандиозните военни паради, които поглъщат индивида в колектива. Tази практика е и явен опит на Москва да прикрие и преодолее една последица, която сама си причини: а именно прекомерно високия брой жертви.
Новата битка: мирните преговори
Описаните по-горе послания идват на фона на колебливия подход на Москва към предстоящите мирни преговори. Призивът за 30-дневно безусловно прекратяване на огъня от европейските лидери, подкрепени от САЩ и Украйна, и предизвикателството на президента Зеленски към Путин за провеждане на директни преговори в Турция бяха посрещнати с PR контраофанзива. Руските държавни и прокремълски медии настояват фокусът на преговорите да бъде върху „основополагащите причини“ за проблемите между Русия и Запада.
Руските държавни медии излъчват самоувереност, но под нея прозира нервност от перспективата за среща лице в лице в Турция със Зеленски и евентуално Тръмп. Докъде би довело това? От нервността се бяга като се настоява първо да се преодолеят т.нар. „основнополагащи причини“. За кой ли път руските държавни медии бяха мобилизирани да изтъкват как президентът Зеленски не бил легитимен или как би отхвърлил среща. Всичко това се прави, за да се ограничат очакванията за директна среща между Путин и Зеленски. Вижте още информация също и на нашата база данни за „мирни преговори“.
„Коренни причини“...
Така наречените основополагащи или „коренни” причини за войната в Украйна са претекст, който Кремъл използва, за да възпрепятства, бави или напълно да отхвърля преговорите. Точките на Кремъл се отнасят до няколко пречки, ключовите от които са: едностранните искания на Путин към НАТО от декември 2021 г. (което означава връщане на НАТО към състоянието му от 1997 г., преди разширяването); под претекст на т.нар. „денацификация“ се изисква отстраняване на демократично избрания президент Зеленски и украинското политическо ръководство; и Украйна трябва де факто да се разоръжи, да има статут на неутрална държава и да не се присъединява към НАТО – евентуално с незначителни, т.е. почти безсмислени гаранции за сигурност. Към това можем да добавим и твърдението от руска страна, че окупираният Крим и големи части от Източна Украйна са руска територия.
По всяка вероятност подходът на Русия е първо да се обърне внимание на т.нар. „коренни причини“ и тази дискусия да се използва, за да се обяви прекратяване на огъня – или по-скоро пауза за възстановяване на силите, а след това Русия да продължи към нови битки.
Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:
- Кремъл гледа на света през своя собствена изкривена призма и затова тази седмица обяви, че наркомани и неморални хора управляват Европа. Твърдението дойде веднага след като бяха разпространени кадрите, които показаха как френският президент Еманюел Макрон вдига смачкан бял предмет от маса, на която седи до германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър по време на късна среща в Киев. Дали е било пликче с наркотици? Разбира се, че не. Било е просто смачкана кърпичка и френските власти бързо показаха колко абсурдни са внушенията на Кремъл. Това е класически пример за разпространение на безпочвени конспиративни теории с намеци за злоупотреба с наркотици. Те са част от т.нар. „хаха-ганда“ на Кремъл – пропаганда чрез присмех – за дискредитиране на европейските усилия за мир. Това е и евтин начин да се отклони вниманието от важните въпроси.
- Кремъл също така разпространи безпочвено обвинение в колониализъм срещу Европа – че ЕС цели да колонизира Централна Азия, за да замени изгубения регион Сахел. Това беше опит да се дискредитира първата среща на върха ЕС-Централна Азия и да се отвлече вниманието от колониалните и имперски амбиции на самата Русия. ЕС основава сътрудничеството си с партньорите на споделени ценности, принципи и цели. А стратегията ЕС-Централна Азия очертава като приоритетни направления инвестициите в регионално сътрудничество и партньорство за устойчивост и просперитет. Русия обаче възприема тези независими действия от страна на суверенни държави от Централна Азия като заплаха за това, което счита за своя „сфера на влияние“ – манталитет от времената на Студената война.
- За финал, Москва обяви, че заплахите на върховния представител на ЕС Кая Калас разкриват неуважението на ЕС към жертвите от Втората световна война. Тук виждаме свидетелство за ревизионисткия прочит на историята, който няма нищо общо с истината. Коментарът на Калас подчертава принципната позиция на ЕС срещу легитимирането на военната агресия на Русия чрез участие в организирани от Кремъл възпоменания. Това не е кампания на „русофобия“, а защита на споделените европейски ценности – демокрация, мир и уважение към суверенитета. В контраст на това, използването от страна на Русия на историческата памет за оправдаване на агресията е част от по-широка кампания на исторически ревизионизъм.
Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
Предишни публикации от EUvsDisinfo:
Данни
- Дата на публикуване
- 15 Mай 2025 г.
- Автор
- Представителство в България