Новината за оттеглянето на президента на САЩ Байдън и влизането на Камала Харис като кандидат в президентските избори в САЩ шокира света. Сюжетът доминира и в руския информационен пейзаж. Кремъл и неговите коментатори гледат на събитията в САЩ през украинска призма: как те ще се отразят на подкрепата на САЩ и Запада за Киев.
Всичко в името на мира…
Руските държавни медии отразяват с известна несигурност и сдържана нервност новината, че украинският президент Зеленски се е обадил на Доналд Тръмп и е изразил готовност да обмисли включването на Русия в бъдещи мирни преговори. По подобен начин руските медии отразиха и посещението на украинския външен министър Дмитро Кулеба в Пекин.
Иначе основната линия на Москва е, че Тръмп и Джей Ди Ванс проявяват мъдрост като прегръщат руските идеи, даже възприемат московския жаргон от типа „да се приемат реалностите на терен“ и предлагат бърза сделка, която предполага Киев да отстъпи значителна територия на Русия и да се съгласи на постоянен неутралитет.
Преди президентът Байдън да обяви оттеглянето си от президентската надпревара, в повечето про-кремълски медии доминираше усещането, че резултатът от изборите в САЩ е в кърпа вързан: те представяха Тръмп като лесен победител и пишеха за паниката в Европа от предстоящата му победа. С други думи – имаха всички основания да демонстрират злорадство и да се готвят да отпразнуват победата.
... виновни за всичко са САЩ...
Междувременно водещи руски гласове вече пишат политическия некролог на Байдън. Избираме да илюстрираме това с пример от думи на ръководителя на Комисията по международни отношения в руската Държавна дума Леонид Слуцкий: тези негови думи са по-откровената версия на това, което Кремъл се опитва да популяризира. По същество Слуцкий обвини Байдън в подкрепа на „терористичния режим в Киев“ и обвини САЩ за войната, която самата Русия започна. В тези думи личи как в Москва напълно липсва саморефлексия и как се пренебрегва фактът, че именно Русия е страната, която нахлу в Украйна още през 2014 г. – в Крим и Донбас, а след това в пълен мащаб през февруари 2022 г. Не е обратното; и не президентът Байдън нахлу в Русия.
...и Камала Харис е дявол
Новината за включването на вицепрезидента Камала Харис в надпреварата за президент на САЩ донякъде попари триумфалните настроения в Москва. Контролираните от руската държава и други про-кремълски медии сега са се заели да очернят Харис колкото е възможно повече. Описват я като политическо продължение на Джо Байдън, а някои водещи руски държавни медии добавят и женомразство. Основната телевизия „Россия 1“ посвети цяло издание на популярното предаване „60 минути“ на хвърляне на кал срещу нея. Някои коментатори внушават, че Харис е едва ли не прикрит дявол: бездетна жена (нещо подозрително за нравите в Кремъл), а „смехът й е измамен и тя всъщност е олицетворение на Сатаната“.
Класика е за руските държавно контролирани медии да бъдат в ролята на женомразци и понякога да намесват расистки нюанси. Гласовете на Кремъл неведнъж са атакували жени от американската администрация като бившия прессекретар на Белия дом Джен Псаки и, съвсем наскоро, настоящия прессекретар Карин Жан-Пиер, като в някои случаи са добавяли и хомофобски ъгъл.
Пак конспирация: дълбоката държава в действие
Наред с това Кремъл извади от нафталина старите и изтъркани теории на конспирацията за дълбоката държава. Рупорът „Известия“ написа, че Камала Харис е подкрепяна от „дълбоката държава“. Тези внушения се представят като неоспорима истина с очевидното предназначение да повлияят на податливите на конспирация аудитории. Обичайните изкупителни жертви в дезинформационната мрежа на Кремъл са Джордж Сорос и синът му Алекс, както и Бил и Хилари Клинтън. Така че не беше изненада да видим по руския държавен канал „Спутник“ истории като тази: „Сорос и семейство Клинтън са очевидните кукловоди на Камала Харис“. Потенциалната аудитория на тези послания достигна до милиони хора в световен мащаб чрез мрежите на „Спутник“ и RT („Russia Today“), излъчващи на около 25 езика и захранващи местни новинарски медии.
Можем да очакваме клеветническите кампании срещу Харис да се засилят и разпространят още – съдейки по това, което наблюдавахме в навечерието на изборите за Европейски парламент. Тогава пропагандната машина на Кремъл осъществи множество сходни опити за очерняне, както читателите могат да видят в серията публикации за европейските избори на „EUvsDisinfo“.
Манипулация чрез репресии
Междувременно властите в Русия продължават необузданите репресии срещу местни политически групи и активисти, чуждестранни журналисти и всеки друг, който не следва партийната линия на Кремъл.
Не е новина разкритието, че руските власти използват съдилищата и административната система като средство за репресии. Говорим за политически затворници, убити опозиционери, поставени зад решетките неправителствени организации и групи, принудени да преминат в изгнание или подложени на цензура. Мислим за Борис Немцов, Алексей Навални, организацията „Мемориал“, Владимир Кара-Мурза и безброй други.
Подчертаваме няколко забележителни развития през миналата седмица: първо, руското Министерство на правосъдието (трябва ли да го наричаме „право“-съдие?) включи в списъка с така наречени „нежелани организации“ Фондацията „Карнеги за мир“. Второ, руски съдилища осъдиха двама журналисти с двойно гражданство – Алсу Курмашева и Еван Гершкович – съответно на 6,5 и на 16 години затвор. ЕС остро осъди присъдите срещу Гершкович и срещу Курмашева.
Тази седмица друг руски съд издаде подобна присъда с цел сплашване – 8,5 години затвор задочно на Михаил Зигар за „разпространение на фалшиви новини за руската армия“. Зигар е един от създателите и бивш главен редактор на независимия руски телевизионен канал „Дождь“, който се изнесе от Русия.
Огромната разлика между „чуждестранен агент“ и „нежелан“
Всеки петък Министерството актуализира своите списъци и почти всяка седмица има съдебни дела, по-големи или по-малки. Машината работи здраво; посланията не са еднакви по съдържание, но са еднакво сурови – все повече противоположните възгледи се приемат като реално престъпление.
Едно е да бъдете посочен като т.нар. „чуждестранен агент“. В Русия това се свързва с внушението, че работата ви е мръсна, нечестна, манипулирана и платена от зловещи узурпатори, които планират преврат срещу Москва. Поне все още можете да работите, стига да етикетирате всеки детайл във вашата работа като дело на „чуждестранен агент“ – един вид да осмеете сам себе си и да се принизите умствено. Понастоящем в Русия има хиляди регистрирани „чуждестранни агенти“ – явен опит за всяване на страх и параноя.
Съвсем друго е да бъдете регистриран като „нежелан“. Правните последици са много по-строги. Организацията ви трябва да спре да работи изцяло. Финансовите й активи най-често се замразяват. Правенето на бизнес с вас става криминално престъпление. Т.е. никой няма да публикува, промотира, рекламира, търгува, застрахова, отдава под наем или извършва каквато и да е сделка с вас. С други думи „нежеланите“ стават радиоактивни, токсични. Има регистрирани над 150 такива организации. Поставянето им в списъка с „нежеланите“ е административен акт, а не съдебно решение. Следователно няма реална възможност за обжалване, която – теоретично – съществува, ако делото беше в руската съдебна система.
Контрол и подчинение
Присъдите с лишаване от свобода валят като порой и се превръщат в ежедневна реалност. Малцина са хората в Русия, ако изобщо има такива, които се осмеляват сериозно да критикуват очевидно скалъпените съдебни дела. Кремъл постигна голям успех в рестрикциите срещу журналистите, държането им в подчинение и поставянето на руското информационно пространство под почти пълен политически контрол.
Хора, за които не се говори: Владимир Кара-Мурза
Владимир Кара-Мурза, журналист и политически активист, осъден в Русия през 2023 г. на рекордните 25 години затвор (по-строго даже от наказателния кодекс на СССР), все още се води за изчезнал и адвокатите му не са в състояние да установят контакт с него. Само западни медии правят репортажи за Кара-Мурза, а името му рядко се споменава от водещите медии в Русия. Подобно на Алексей Навални преди това, Кара-Мурза се превръща в лице, чието име никой не назовава публично. Това обикновено става чрез политическа инструкция, т.нар. темник (от „тема“), която президентската администрация в Кремъл спуска до водещите редактори в Русия. Вижте анализа за системата „темник“ на „EUvsDisinfo“.
Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:
Този материал, маскиран като „военен репортаж“, ни оставя в сферата на конспирациите и подхранва страхове, че Франция ще бъде въвлечена във войната в Украйна. Мрежата RT за пореден път замърсява новинарския поток с твърдението, че „на терен вече е стъпил френски ботуш“. Париж сега обаче бил в капан – желаел да изпрати повече войски въпреки успешните руски удари, които били убили онези, които вече са там. Ако си зададете въпроса защо не сте чували за това, имате готов отговор – защото французите (дълбоката държава) го пазят в тайна и мамят собствения си народ. Ето как за „доказателство“ служи не друго, а липсата на доказателство. И така можем само да си представим какво още може „да се докаже“ по тази логика!
Неспиращата кампания на Кремъл за подкопаване на обществената подкрепа в ЕС за самоотбраната на Украйна приема нови форми всяка седмица. Този път ученията на НАТО и в частност Германия са обвинени, че са чиста проба наследници на Хитлер и имат зловещ план, подобен на Хитлеровия, за нахлуване в Русия. Да, правилно прочетохте, при това се използва именно тази емоционална лексика. Твърдението е разпространено от руската държавна мрежа „Pravda.com“. Както „EUvsDisinfo“ вече писа, Хитлер се споменава все по-често, и коментарът оттук насетне става излишен.
Разбира се световният интернет срив от миналата седмица е идеална възможност, която няма как да не бъде използвана. RT (за кой ли път) твърди, че компанията „CrowdStrike“ е част от поредната кампания срещу Москва, известна като „Русиягейт“ – тя документира руската манипулация на президентските избори в САЩ през 2016 г. Обръщайки се срещу „CrowdStrike“, руските държавни медии се опитват да посеят съмнение относно „Русиягейт“. По темата читателите на „EUvsDisinfo“ могат да се запознаят с нашите подбрани опровержения на дезинформационни наративи. Не се заблуждавайте.
Предишни публикации от EUvsDisinfo:
- Без милост (18.7.2024)
- Търсене на разногласия и обстрелване с ракети (11.7.2024)
- Кал по новите лидери на ЕС (4.07.2024)
- Фабрика за изкупителни жертви: безкрайната игра на Кремъл да обвинява другите (27.6.2024)
Данни
- Дата на публикуване
- 25 Юли 2024 г.
- Автор
- Представителство в България