Дезинформация относно настоящия конфликт между Русия и Украйна - развенчаване на седем мита

От своето незаконно анексиране на Кримския полуостров през 2014 г. и продължаващата си военна агресия срещу Украйна Русия провежда постоянна и координирана контролирана от държавата кампания за дезинформация, насочена към руското население, съседните на Русия държави, Европейския съюз и държавите извън него, и целяща по-специално оказване на влияние върху общественото мнение. С подкрепата на контролирани от държавата медии и по-широка „екосистема“ от прокремълски медии руските власти не пестят усилия да омаловажават Украйна, да я представят като заплаха за световната сигурност и да нападат международната общност за това, че подкрепя суверенитета на Украйна, нейната териториална цялост и независимостта ѝ в рамките на международно признатите ѝ граници. Кампанията на Русия е пряко насочена и срещу ролята на Европейския съюз и други участници, по-конкретно НАТО, като ги представя невярно като агресивна заплаха срещу „основателните опасения във връзка със сигурността“ на Русия. Неотдавнашното струпване на военни сили на Русия, което започна през пролетта на 2021 г. по украинската граница и в незаконно анексирания Кримски полуостров, само засили тази вълна от дезинформация.

В настоящия обзор разглеждаме най-разпространените и опасни митове — които често са явни лъжи — свързани с конфликта между Русия и Украйна.

Мит 1: „Настоящото напрежение е породено от продължаващото агресивно поведение на Украйна и нейните съюзници на запад. Русия само защитава законните си интереси и не носи отговорност за този конфликт.“

Невярно. Фактът е, че Русия продължава да нарушава международното право, както и други споразумения, с които се е ангажирала. С незаконното анексиране на Кримския полуостров и извършването на актове на въоръжена агресия срещу Украйна, Русия — един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН — е нарушила поне 12 международни и двустранни договора. Сред тях са Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта, които гарантират суверенното равенство и териториалната цялост на държавите, неприкосновеността на границите, въздържането от заплаха или използване на сила и свободата на държавите да избират или променят собствените си договорености за сигурност.

С други думи, действията на Русия, които подкопават и застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, по-специално в Донбас, са незаконни. Те продължават да застрашават самия европейски ред за сигурност и излагат на риск основания на правила международен ред.

Що се отнася до жертвите, Украйна претърпя тежки загуби в продължаващия конфликт с Русия. Агресията на Русия е отнела живота на около 14 000 украинци и е ранила много повече. Конфликтът доведе също до разселването на над 1,5 милиона жители от Кримския полуостров и в Източна Украйна.

Мит 2: „Положението в Украйна е предизвикало този конфликт. Съществуват доказателства, че Украйна извършва жестокости срещу рускоезичното си население в източната част на страната. Русия трябва да се намеси, не на последно място защото Украйна и Русия са „една нация“. Украйна просто е част от „привилегированата сфера на влияние“ на Русия.“

Невярно. Твърденията, че Украйна напада собствената си територия и преследва собствените си граждани, са абсурдни. За да съберат вътрешна подкрепа за военната агресия на Русия, руските контролирани от държавата медии неуморно се стремят да хулят Украйна, като я обвиняват в предполагаем геноцид  в Източна Украйна, правят аналогия с нацизма и Втората световна война  и измислят истории с цел предизвикване на отрицателни емоции у своята публика.

Съществуват много примери за такива скалъпени истории, които се илюстрират най-добре от известния пример на руски телевизионен репортаж, в който украинските сили биват обвинявани, че са разпънали на кръст малко момче в Източна Украйна в началото на конфликта. Проверителите на факти бързо доказаха, че историята е напълно измислена. Подобни истории продължават да се измислят.

В действителност няма доказателства, че рускоговорящите или етническите руски жители в Източна Украйна са подложени на преследване — още по-малко на геноцид — от страна на украинските власти. Това бе потвърдено в доклади, публикувани от Съвета на Европа , Върховния комисар по правата на човека на ООН  и.

Често използваното твърдение, че Украйна и Русия са „една нация“, е един от най-старите и дълбоко вкоренени митове, използвани срещу Украйна. Дори от дългосрочна историческа гледна точка този довод не може да бъде приет. При все че имат общи корени, датиращи от епохата на Киевската Рус, която е съществувала от девети век до средата на 13-и век, просто не е правилно да се твърди, че украинците и руснаците са една нация 800 години по-късно. Въпреки дългите периоди на чуждестранно владение, Украйна има силна национална култура и идентичност и е суверенна държава.

Понятието „изцяло руска нация“ без политически граници е идеологическа концепция от имперски времена () и се използва като средство за подкопаване на суверенитета и националната идентичност на Украйна. От 2014 г. насам руското правителство подхранва този мит с възобновена страст в опит да обоснове военната си агресия срещу Украйна.

Понятието „сфери на влияние“ няма място в 21-ви век. Както всички суверенни държави, Украйна е свободна да определя собствения си път, своята външна политика и политика на сигурност и съюзи, както и участието си в международни организации и военни съюзи.

За да прокарат идеята, че Украйна е част от „сферата на влияние“ на Русия, руските власти и контролираните от държавата медии често твърдят, че Украйна не е „истинска“ държава. Спонсорираната от държавата Кремълска пропаганда се опитва да представи историята погрешно, за да обоснове идеята, че Украйна е част от естествената сфера на интереси на Русия.

Мит 3: „Във всеки случай Украйна следва да се обърне към Русия, тъй като ЕС и Западът не се интересуват от страната и са я изоставили.“

Невярно. ЕС има стратегическо партньорство с Украйна. В действителност Украйна се превърна в един от най-близките партньори на ЕС — партньорство, затвърдено през последните години чрез Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна и задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (). Днес ЕС е най-големият търговски партньор на Украйна, като на него се падат над 40 % от търговията на страната. ЕС подкрепя широк кръг от програми в Украйна в рамките на Източното партньорство на ЕС () и подпомага Украйна при изпълнението на програмата ѝ за реформи. От 2014 г. насам ЕС е предоставил на Украйна 17 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.

От 2014 г. ЕС твърдо подкрепя суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници и налага ограничителни мерки () срещу Русия, тъй като умишлено дестабилизира Украйна, включително на Кримския полуостров. Освен това ЕС помага на Украйна да засили устойчивостта си спрямо дезинформацията и кибератаките.

Мит 4: „Настоящата криза е по вина на НАТО и Запада. Ако те бяха изпълнили обещанието си да не разширяват Алианса, Русия нямаше да се чувства застрашена.“

Невярно. Такова обещание никога не е било давано, нито е било искано от НАТО. Руските контролирани от държавата медии често твърдят, че съветският лидер Михаил Горбачов бил получил „устно“ обещание, че НАТО няма да се разпростре отвъд обединена Германия. В действителност самият Горбачов отрече това твърдение в интервю (), дадено през 2014 г., като заяви, че „темата за „разширяването на НАТО“ въобще не бе обсъждана и не бе повдигана през тези години. Казвам това напълно отговорно. Нито една държава от Източна Европа не повдигна въпроса, дори след като Варшавският договор престана да съществува през 1991 г.“

Тези така наречени устни договаряния са измислица. Членовете на НАТО никога не са поемали политически или правнообвързващи ангажименти да не разширяват съюза отвъд границите на обединена Германия.

Твърдението, че НАТО е обещала да не се разширява, по същество изопачава естеството на съюза. НАТО, тъй като представлява отбранителен съюз, не се „разширява“ в империалистичния смисъл на думата. Решенията относно членството в НАТО зависят от всеки отделен кандидат и настоящите 30 съюзници на НАТО. Всяка суверенна държава може да избира своя път и граничещите с нея държави — в конкретния случай Русия — нямат право да се намесват.

Мит 5: „Поради агресивното разширяване на НАТО Русия вече е „заобиколена от врагове“ и трябва да се защити.“

Невярно. Няма държава или съюз, които да планират да нахлуят в Русия. Никой не заплашва Русия. В действителност ЕС и Украйна са твърди поддръжници на установения европейски ред в областта на сигурността. Не трябва да се забравя, че Русия е най-голямата държава в света по географски признак с население от над 140 милиона души и разполага с една от най-големите армии в света с най-голям брой ядрени оръжия. Абсурдно е Русия да бъде представяна като страна, изложена на остра заплаха. От географска гледна точка по-малко от една шестнадесета от сухопътната граница на Русия е с членове на НАТО. От 14-е държави, граничещи с Русия, едва пет са членки на НАТО.

Освен това няма довод, който да намеква, че единственото решение е използването на военна сила. Съществуват няколко международни организации, двустранни споразумения и формати, в които Русия може да участва в диалог, който се провежда в дух на сътрудничество и мир — например в рамките на ОССЕ и режимите за контрол на оръжията. ЕС поддържа отворени каналите за комуникация с Русия като неразделна част от политиката на ЕС по отношение на Русия, която се основава на пет ръководни принципа. Няма недостиг на установени формати за комуникация. Като суверенна държава обаче Украйна има напълно право да избира своите политики и съюзи. Идеята, че Русия следва да има право на вето върху суверенните решения на Украйна, няма никакво основание. В това отношение нито ЕС, нито НАТО твърдят, че имат право на вето върху това кои държави могат да членуват в Организацията на Договора за колективна сигурност (CSTO), тъй като ЕС и НАТО не са страни по този договор.

Мит 6: „Във всеки случай Русия не носи отговорност за настоящото напрежение в Украйна. Украйна умишлено наруши споразуменията от Минск, а Западът продължава да я въоръжава. Русия трябва да реагира бързо, като защити границите си. Провокацията идва от Запада.“

Невярно. В действителност Русия е тази, която събра 140 000 войски и оборудване по границите на Украйна, включително на незаконно анексирания Кримски полуостров.

Русия е страна по споразуменията от Минск и това са най-новите официални документи, в които Русия е потвърдила суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Русия обаче не е изпълнила своите задължения по изпълнението на споразуменията от Минск. Руската страна и нейните посредници не успяха да постигнат прекратяване на огъня, да изтеглят всички тежки оръжия, да осъществят обмен на политически затворници на принципа „всички затворници, държани от едната страна, срещу всички, държани от другата“ или да осигурят предоставянето на хуманитарна помощ въз основа на международен механизъм. Напротив, Русия укрепва незаконните въоръжени формирования в Източна Украйна. Русия също така не позволява безпрепятствен достъп на наблюдателите от специалната мисия на ОССЕ за наблюдение, включително до украинско-руската граница, където (силно ограничената) мисия за наблюдение беше прекратена поради вето от страна на Русия през лятото на 2021 г.

Без пълно прекратяване на огъня, оттегляне на тежките оръжия и разрешаване на пълен достъп до всички територии за мисията на ОССЕ за наблюдение е трудно да се обсъжда изпълнението на политическите части на второто споразумение от Минск. Въпреки това Украйна изпълни максимума от споразуменията от Минск, който можеше разумно да изпълни, докато не упражнява контрол върху територията, и предприе действия по всички въпроси. Тя прие — и продължи срока на действие чрез подновявания — законодателство относно специалния статут и амнистията (2014 г.) и изготви проектозакон за местните избори (2014 г.). Украйна прие конституционни изменения, за да осигури по-голяма автономност на териториите, които понастоящем са извън нейния контрол (2015 г.).

Мит 7: „Във всеки случай ЕС е слаб и нерелевантен. Защо дори да се разговаря с ЕС?“

Невярно. Руските политически среди работят усилено, за да убедят света, че Европейският съюз е слаб и няма интерес от постигането на напредък по отношение на международния мир и сигурност. Руските длъжностни лица и държавни медии редовно представят ЕС като нерелевантен и неспособен да се справя с кризи, било то конфликта между Русия и Украйна или друг международен въпрос. През януари 2022 г. външният министър Сергей Лавров отиде дотам, че да обвини ЕС в „безсилие“.

Фактът, че Европа се радва на мир от края на Втората световна война, е достатъчно доказателство за опровергаване на това твърдение. ЕС, като се координира с ООН, НАТО, ОССЕ, Съвета на Европа, членовете на Г-7 и други международни партньори, оказа осезаем принос за мира и сигурността в по-широкия европейски регион и извън него, включително в Украйна.

ЕС е също така най-голямата интегрирана икономическа зона в света и най-големият търговски партньор на Украйна. Амбициозното Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна сближава още повече Украйна и ЕС чрез подпомагане на реформите в Украйна, отваряне на единния пазар на ЕС, както и хармонизиране на законите, стандартите и разпоредбите в различни сектори.

За повече информация:

EUvsDisinfo