Достатъчно силен

Тази седмица станахме свидетели на поразителна демонстрация на това как се отрича реалността: прокремълските медии прокарваха два противоречащи си наратива за севернокорейските военни части в Курска област – от една страна пишеха, че те изобщо не съществуват, а от друга страна оспорваха присъствието им като обикновена западна измислица за оправдаване на намесата на НАТО.

Денят вторник, 5 ноември, беляза края на цикъла на президентските избори в САЩ и кандидатът на Републиканската партия Доналд Дж. Тръмп спечели изборите. Както сме съобщавали и преди, руските държавно контролирани медии и прокремълските агенти на дезинформацията извършиха действия за намеса в изборите с многопосочни опити за влияние – тактика на Кремъл, която познаваме твърде добре.

Отхвърляне и подмяна на реалността

Словесните еквилибристики на Кремъл по темата „Северна Корея“ идват в отговор на все повече доказателства от множество разузнавателни служби, които потвърждават, че КНДР действително е изпратила около 10-12 000 войници в подкрепа на военните усилия на Русия.

Разполагането им бе независимо потвърдено от украинското разузнаване, Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN), Министерството на отбраната на САЩ и Националната разузнавателна служба на Южна Корея. От своя страна генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди преди това, че някои севернокорейски части вече са се придвижили до границите на Украйна.

Противоречащи си наративи 

Това дезинформационно усилие е особено забележително, тъй като разкрива как идеологическата машина на Кремъл се опитва да представя нещата хем така, хем иначе.

От една страна прокремълските източници отхвърлят съобщенията за наличието на севернокорейски войски като манипулация на ЦРУ и твърдят, че чуждестранните войски само ще пречат на „перфектно координираната бойна машина“ на Русия. От друга страна те прокарват паралелен наратив, че западните твърдения за подкрепата на Северна Корея са просто опити да се оправдае със задна дата присъствието на войските на НАТО в Украйна – àко и на фронтовата линия да няма войски на НАТО.

Това противоречие разкрива основна характеристика на руската информационна война: когато стане невъзможно да се отрича реалността, пропагандистите хвърлят в пространството множество противоречащи си наративи с надеждата поне един да остане в съзнанието на целевата аудитория.

Разбира се изглежда малко странно, когато „най-голямата армия в света“ – както прокремълските медии обичат да хиперболизират по адрес на руската армия – се налага да моли за помощ от друга страна, при това страна-парий като КНДР – една от най-бедните нации на планетата. Следователно Москва използва и похвата на обърната реалност, за да обясни този парадокс – Москва казва, че Русия помага на КНДР, а не обратното.

Хванати в крачка

Контролирани от руската държава медии и други прокремълски издания осъществиха многопосочни опити да повлияят на президентските избори в САЩ през 2024 г. – с други думи те извършиха чуждестранна намеса и манипулиране на информация.

Според официални източници от САЩ тези опити са включвали например фалшиви видеа за изборни измами, бомбени заплахи, които временно прекъснаха гласуването в дванадесет избирателни секции в Джорджия в предимно афро-американски квартали, както и кампания „Двойник“ („Doppelganger“) – създаване на сложни клонирани уебсайтове, имитиращи легитимни американски медии.

Звучи твърде познато

Тактиките бяха най-разнообразни, включително генерирано от изкуствен интелект съдържание, координирани неавтентични акаунти в социалните медии и многоетапни пренасочвания на URL адреси за избягване на ограниченията на платформите. Руските агенти за влияние също експлоатираха вътрешни проблеми в САЩ като урагана „Хелън“, за да сеят разделения с манипулативното послание, че заради помощта за Украйна оказването на помощ на пострадалите от урагана е било ограничено. Тези опити разчитаха до голяма степен на тактиката на „наводняване“, т.е. прокарване в информационното пространство на определени наративи, включително конспиративни теории за дълбоката държава. Стремежът е да се подкопае доверието на американската общественост в демократичните институции и политически кандидати.

Руската намеса в президентските избори в САЩ през 2024 г. следва модел, наблюдаван по-рано на изборите за Европейски парламент, на вота в Молдова, както и на този в Грузия. При изборите в САЩ бяха използвани именно подобни тактики: опетняване на кандидатите, наводняване на информационното пространство с неистини, раздухване на съществуващи социални разделения, координирано неавтентично поведение в социалните медии и опити за подкопаване на доверието в демократичните институции.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• Руски военен свещеник прояви странно въображение с абсурдното твърдение, че украински „неонацистки и езически батальони“ извършват човешки жертвоприношения в Курска област. Това е безумен дезинформационен наратив, който се появи на фона на украинското настъпление в Курска област през август 2024 г. За пореден път наблюдаваме опит руската инвазия да бъде представена като един вид свещена война срещу „безбожната“ Украйна. Реалността е съвсем различна: журналисти от „Вашингтон Поуст“, които посетиха гр. Суджа, не откриха доказателства за нередно поведение на украински военни спрямо цивилни. Същевременно са документирани солидни доказателства за действителни руски военни престъпления, включително атаки срещу гражданска инфраструктура – училища, болници и църкви – например добре известните примери с въздушния удар през март 2022 г. срещу родилен дом в Мариупол и масовото клане в Буча. Версията за „зли езичници“ в украинската армия е просто нова вариация на натрапчивия наратив за „нацистка Украйна“, който Кремъл налага от 2014 г. насам. Тази дезинформация насажда религиозен страх с изфабрикувани обвинения в жестокости има за цел да демонизира Украйна и да отвлече вниманието от доказаните военни престъпления на самата Русия.
• Пропагандната машина на Кремъл извади още едно абсурдно обвинение срещу Полша. Добре известният кремълски рупор „Правда-pl“ написа, че Полша е „на път да влезе във война с Русия“ – медията безпочвено спекулира, че дискусиите в Полша за способностите на противоракетната отбрана са предвестник на мащабна война. Този дезинформационен разказ се появи, след като Полша и Украйна подписаха споразумение за сигурност през юли 2024 г., което позволява на полската ПВО да прихваща руски ракети, насочени към полска територия. Въпреки че Полша действително засили подкрепата си за Украйна, включително чрез предоставяне на МиГ-29, това е далеч от влизане във война. Тази дезинформация се вписва в по-широкия руски наратив за представяне на Полша и другите съюзници от НАТО като агресори: същевременно удобно се пренебрегва фактът, че Русия е тази, която започна инвазията в Украйна. Тази манипулация на информацията се стреми да представи легитимното сътрудничество в областта на отбраната между съседни демокрации като подстрекателство към война и да сплаши Полша и другите съюзници да не подкрепят Украйна.
• И още една „класика“ от антиевропейската реторика на Кремъл – че „безконтролната върхушка на брюкселския елит“ лишава държавите членки от суверенитет и им налага ценностите на „културния марксизъм“. Става въпрос за повтаряемо конспиративно дезинформационно твърдение, което представя ЕС като недемократичен мастодонт, ръководен от сенчести елити. Реалността за това как се управлява ЕС е много по-обикновена и демократична: гражданите избират пряко своите представители в Европейския парламент, докато Европейският съвет се състои от демократично избрани национални лидери. Самата Европейска комисия е подложена на демократичен контрол на множество нива и принципът на субсидиарност гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите. Този наратив е част от дългогодишната стратегия на Кремъл да заклеймява ЕС като недемократичен – едно наистина иронично твърдение, особено когато идва от източник, който постоянно подкопава демократичните процеси както вътре в собствената си страна, така и в чужбина. Използват се образи като „безконтролен елит“, които отключват емоции и се инспирира изкуствено противопоставяне между институциите на ЕС и националния суверенитет с цел да се сеят недоверие и политическа фрагментация в рамките на Европейския съюз.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

• БРИКС, тухлите и нестабилния градеж (31.10.2024)
• Гневът на Москва и планът за Молдова (24.10.2024)
• Измамните напеви на Кремъл (17.10.2024)
• Букети за празника на шефа (10.10.2024)