Направо към основното съдържание
Лого на Европейската комисия
Представителство в България
Новинарска статия8 Hоември 2023 г.Представителство в БългарияВреме за четене 1 мин

ЕК прие пакет относно разширяването за 2023 г. и препоръча начало на преговори с Украйна и Молдова

Пакетът относно разширяването за 2023 г. и планът за растеж на Западните Балкани бяха представени на пресконференция от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и комисаря по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи.

Пакет Разширяване 2023

Европейската комисия прие своя пакет относно разшширяването за 2023 г., в който се прави подробна оценка на актуалното състояние и на напредъка, постигнат по пътя към присъединяване към Европейския съюз от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и — за първи път — на Украйна, Република Молдова и Грузия.

Докладът е съсредоточен върху напредъка в изпълнението на основните реформи и формулира ясни насоки относно предстоящите приоритетни реформи. Присъединяването е и ще продължи да бъде процес, основан на заслуги, който зависи изцяло от постигнатия от всяка страна обективен напредък.

ЕК препоръчва да се започнат преговори с Украйна и Молдова, да се предостави статут на страна кандидатка на Грузия и да се започнат преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина, след като бъде постигната необходимата степен на съответствие.

Европейската комисия прие също така нов план за растеж за Западните Балкани с цел на региона да се предоставят някои от ползите от членството преди присъединяването, да се стимулира икономическият растеж и да се ускори социално-икономическото сближаване. Целта е да се даде възможност на партньорите да ускорят реформите и инвестициите, за да ускорят значително скоростта на процеса на разширяване и растежа на своите икономики. За тази цел за периода 2024—2027 г. е предложен нов Инструмент за реформи и растеж за Западните Балкани в размер на 6 милиарда евро. Плащанията ще се извършват едва след изпълнението на договорените реформи.

Повече подробности ще откриете в съобщението за медиите, а детайлните констатации и препоръки могат да бъдат намерени в докладите за всяка държава:

Резюме от констатациите по държави

  • Украйна и Молдова – С оглед на постигнатите резултати, както и на продължаващите усилия за реформи, ЕК препоръча на Съвета да започне преговори за присъединяване с двете държави. Освен това ЕК препоръчва Съветът да приеме преговорните рамки, след като Украйна и Молдова приемат някои ключови мерки. Комисията е готова да докладва на Съвета до март 2024 г. за напредъка, свързан с тези мерки.
  • Грузия – с оглед на постигнатите резултати, Комисията препоръчва Съветът да предостави на Грузия статут на страна кандидатка, при условие че бъдат предприети редица стъпки.
  • Босна и Херцеговина – ЕК препоръча започването на преговори за присъединяване след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство. Страната трябва да положи допълнителни усилия за изпълнение на ключовите приоритети, изложени в становището на Комисията относно кандидатурата ѝ за членство. ЕК ще наблюдава напредъка и ще докладва на Съвета най-късно през март 2024 г.
  • Украйна – Решението за предоставяне на статут на страна кандидат за членство даде мощна динамика на реформите въпреки продължаващата война, със силна подкрепа от народа на Украйна. Украинското правителство и парламент демонстрираха решимост да постигнат съществен напредък по изпълнението на 7-те стъпки от становището на Европейската комисия относно кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Украйна създаде прозрачна система за предварителен подбор на съдиите от Конституционния съд и реформира органите за управление на съдебната власт. Тя доразви резултатите си по отношение на разследванията и присъдите за корупция по високите етажи на властта и укрепи институционалната си рамка. Украйна предприе положителни стъпки в по-широки и системни усилия за справяне с влиянието на олигарсите. Страната също така доказа способността си да постигне напредък в привеждането на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС, дори по време на война.
  • Молдова постигна значителен напредък по изпълнението на 9-те стъпки, изложени в становището на ЕК относно кандидатурата на й за членство. Тя стартира всеобхватна реформа на правосъдието вследствие на препоръките на Венецианската комисия. Страната реформира органите си за борба с корупцията и увеличи броя на разследванията и присъдите по дела за корупция. Молдова прие план за действие за премахване на олигархичните структури, който изпълнява съгласно определените срокове. Новото законодателство за създаване на механизъм за конфискация спомага за борбата с организираната престъпност. Страната прие стратегия за публичната администрация и следва реформата на всички равнища. Тя работи за реформиране на управлението на публичните финанси и прие законодателство за реформа на обществените поръчки. Молдова засили участието на гражданското общество в процеса на вземане на решения и засили защитата на правата на човека.
  • Грузия предприе стъпки за засилване на ангажираността с ЕС и за ускоряване на реформите през последните месеци. За да отговори на дванадесетте приоритета, определени в становището на ЕК относно кандидатурата ѝ за членство, Грузия прие законодателни актове и политически действия в областта на равенството между половете, борбата с насилието срещу жените и организираната престъпност, както и относно вземането под внимание на решенията на Европейския съд по правата на човека. Беше предприета съдебна реформа, въпреки че все още е необходима цялостна реформа на Висшия съдебен съвет. Грузия има общи закони, както и своя план за действие за премахване на олигархичните структури, с Венецианската комисия за становище. Беше приета стратегия за защита на правата на човека и се разработва план за действие. Беше сключен меморандум за сътрудничество с представители на гражданското общество. Изграждането на силен междупартиен политически консенсус ще допринесе за преодоляване на поляризацията и за ускоряване на нейния европейски път.
  • Черна Гора - Напредъкът по реформите за присъединяване към ЕС до голяма степен е в застой, тъй като Черна гора беше засегната от дълбока поляризация и политическа нестабилност през отчетния период. ЕС приветства конституцията на новия парламент и сформирането на правителство, които очакваме бързо да демонстрират своя капацитет и ангажираност по пътя на Черна гора към ЕС и да осъществят свързаните с присъединяването към ЕС реформи. Като цяло напредъкът в преговорите за присъединяване ще зависи от реформите в областта на върховенството на закона (т.е. изпълнението на междинните критерии, посочени в глави 23 и 24). Черна гора да продължи да привежда изцяло законодателството си в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност.
  • Сърбия продължи да изпълнява реформите, свързани с присъединяването към ЕС, включително в областта на върховенството на закона. Сърбия започна да прилага конституционните изменения от 2022 г. с цел укрепване на независимостта на съдебната система и прие ново медийно законодателство. Прилагането на последното може значително да подобри регулаторната среда. Въпреки това ще са необходими допълнителни изменения, за да бъдат в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС и европейските стандарти. Сърбия трябва приоритетно да подобри привеждането си в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително ограничителните мерки и изявленията относно Русия. Необходима е и допълнителна работа и политически ангажимент за осъществяване на реформите в областта на върховенството на закона. Оценката на Комисията остава, че Сърбия е изпълнила технически критериите за отваряне на клъстер 3 (конкурентоспособност и приобщаващ растеж). Сърбия трябва да сътрудничи изцяло и да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира търсенето на отговорност за насилственото нападение срещу полицията на Косово от 24 септември и нападението срещу KFOR на 29 май. Що се отнася до нормализирането на отношенията с Косово, въпреки че в рамките на диалога с посредничеството на ЕС беше постигнато споразумение, Сърбия и Косово все още не са започнали да изпълняват съответните си задължения, които са обвързващи за страните и ключова част от техния европейски път.
  • Северна Македония - Властите последователно заявяват, че присъединяването към ЕС продължава да бъде тяхна стратегическа цел. Северна Македония продължи да привежда изцяло позициите си в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС. Страната постигна известен напредък и в областта на правосъдието, свободата и сигурността, включително борбата с организираната престъпност и управлението на миграцията. Като страна, която води преговори, Северна Македония трябва да постигне резултати по изпълнението на свързаните с ЕС реформи, включително в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата на публичната администрация, включително управлението на публичните финанси, и обществените поръчки. Северна Македония пое ангажимент приоритетно да започне и постигне съответните конституционни промени с оглед на включването на гражданите, които са част от други народи. Процесът на скрининг на достиженията на правото на ЕС напредна гладко и властите показаха висока степен на ангажираност. През юли Комисията представи на Съвета докладите за скрининг на клъстера от основни принципи за Северна Македония и очаква бързи последващи действия с оглед на започването на преговори по този клъстер до края на годината.
  • Албания продължи да демонстрира решимостта си да осъществи реформите на ЕС и да постигне напредък в реформите в рамките на клъстера „основни принципи“. Продължаващото пълно привеждане в съответствие с ОВППС на ЕС също беше силен сигнал за стратегическия избор на страната за присъединяване към ЕС. Необходими са допълнителни усилия по отношение на свободата на изразяване, въпросите на малцинствата и правата на собственост, както и в ключови области на върховенството на закона, като борбата с корупцията и организираната престъпност. Процесът на скрининг на достиженията на правото на ЕС напредна гладко и властите показаха висока степен на ангажираност. През юли Комисията представи на Съвета докладите за скрининг на „клъстера от основни принципи“ за Албания и очаква бързи последващи действия. Целта му е до края на годината да започнат преговори за присъединяване по клъстер 1 (основни принципи).
  • Босна и Херцеговина - Миналогодишният статут на страна кандидатка доведе до така необходимата положителна динамика. Бързо след изборите беше създадено ново правителство, което започна да осъществява реформи, по-специално чрез измененията, с които се въвеждат проверки за почтеност в съдебната система. Въпреки това са необходими допълнителни усилия. Това включва приемането на важни реформи в областта на върховенството на закона и съдебната система и постигането на напредък по отношение на конституционните и изборните реформи, които са от първостепенно значение за гарантиране на равни права за всички граждани. Важно е също така да се запази конституционният ред на страната. Отцепническите и авторитарните мерки, въведени в Република Сръбска, не са в съответствие с пътя към ЕС. Необходими са допълнителни усилия, за да може Босна и Херцеговина да изпълни ключовите приоритети, определени в становището на Комисията относно кандидатурата ѝ за членство. Поради това Комисията препоръчва започването на преговори за присъединяване към ЕС с Босна и Херцеговина, след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство.
  • Косово продължи да бъде ангажирано по пътя си към Европа. ЕС продължи доброволно да се присъедини изцяло към ОВППС на ЕС, включително по отношение на осъждането на агресивната война на Русия срещу Украйна и приемането на ограничителни мерки срещу нея. През отчетния период бяха отбелязани законодателни постижения, включително важна избирателна реформа. Необходимо е обаче да се направи повече работа, включително по плана за действие за реформи в областта на правосъдието. На 1 януари 2024 г. ще влезе в сила либерализирането на визовия режим за Косово. Положението в северната част на Косово беше засегнато от няколко кризи, последната от които беше насилственото нападение срещу косовската полиция на 24 септември 2023 г. По отношение на нормализирането на отношенията със Сърбия, въпреки че в рамките на диалога с посредничеството на ЕС беше постигнато споразумение, Косово и Сърбия все още не са започнали да изпълняват съответните си задължения, които са обвързващи за страните и представляват ключова част от техния европейски път.
  • Турция продължава да бъде ключов партньор за Европейския съюз и държава кандидатка, но преговорите за присъединяване остават в застой от 2018 г. насам в съответствие с решението на Европейския съвет. Страната не обърна отрицателната тенденция да се отдалечи от Европейския съюз и продължи реформите, свързани с присъединяването, в ограничена степен. Сътрудничеството с Турция в области от общ интерес продължи в основни области като борбата с тероризма, икономиката, енергетиката, продоволствената сигурност, миграцията и транспорта. Турция трябва да предприеме решителни стъпки за значително подобряване на привеждането в съответствие с ОВППС на ЕС и за засилване на сътрудничеството за предотвратяване и разкриване на заобикалянето на ограничителните мерки. След възложената от Европейския съвет задача през ноември върховният представител и Комисията ще представят на Съвета доклад относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Турция въз основа на инструментите и вариантите, определени от Европейския съвет, и с оглед на стратегически и ориентиран към бъдещето начин.

Данни

Дата на публикуване
8 Hоември 2023 г.
Автор
Представителство в България