Искрени намерения за мир чрез разполагане на ракети

Измина поредната седмица на взаимоизключващи се послания от Кремъл. Русия всъщност едва ли вижда противоречие между заплахите с ядрени оръжия, призоваването за тотално заличаване на Украйна и впрягането на руската дипломатическа мрежа в симулирана загриженост за мирния изход от войната като за пред световната публика. Кремъл е в състояние безпроблемно да редува призиви за бомбардиране на европейски столици сутрин с оплаквания от „агресивния Запад“ следобед. С такава, почти шизофренична дихотомия, работи кремълската дезинформационна машина.

Не е изненадващо, че Кремъл приложи същата обърната отвътре-навън логика към Олимпийските игри в Париж. След месеци на оплаквания за това колко несправедливо се е отнесла олимпийската общност към Русия и използване на всяка възможност за разпространяване на дезинформация, дискредитираща игрите и техните организатори, Кремъл направи удобен завой – идеологическото му послание противопостави Русия – олицетворение на всичко добро и достойно на този свят, на Олимпиадата – морално покварен, пошъл спектакъл на безбожие и езичество. Нека разшифроваме тези кремълски лъжи, логически грешки и информационни манипулации.

Пратеник на мира... при условията на Русия

След като стана ясно, че „денацификацията“ и „демилитаризацията“ на Украйна няма да се осъществят само за три дни, дезинформационният апарат на Кремъл се опита превантивно да завладее наратива „за мира“. „EUvsDisinfo“ следи еволюцията на този наратив на Кремъл още от първите дни на войната. Той започна с говорене за мир, съвпадащо с целенасочената атака срещу гражданската инфраструктура на Украйна. Продължи с призиви за мир за легитимиране на контрола върху незаконно анексираните територии. Стигна до твърденията, че войната на Русия служи за мирни цели и представи Украйна и Запада като пречки за мира и същевременно дискредитира легитимните мирни усилия. Накрая представи превратно диктаторските ултиматуми като реални предложения за мир.

Миналата седмица кремълските агенти на дезинформацията бяха неприятно изненадани от посещението на украинския външен министър Дмитро Кулеба в Пекин и се опитаха да прикрият сдържаната нервност, която това посещение предизвика в Москва. Тази седмица рупорите изглежда получиха нови нареждания и с още по-голямо усърдие бълваха лъжи и дезинформация по адрес на всички перспективи за мирни преговори между Русия и Украйна.

Изкусният лъжец начело на руското външно министерство – Сергей Лавров, докато беше на обиколка в Югоизточна Азия – лично се зае да сведе на публиката в региона манипулативното мирно послание на Кремъл. Тук също няма изненади. Русия е гълъб на мира; на Украйна и Запада не може да се вярва; а Путин разбира се е олицетворение на доброто за цялото човечество.

Неудобна подробност

Главната линия на дезинформация от Кремъл, както винаги, беше да се дискредитират усилията на Украйна и тя да бъде представена като неискрена и незаинтересована от реален мир. Този наратив беше подсилен с опит за вбиване на клин чрез твърдението, че „киевският режим“ (определение, често използвано от Кремъл за унизяване на украинското правителство) пренебрегва волята на украинския народ, който желае да се преговаря за мир с Русия. След това дойдоха опитите да се затвърди идеята, че мирното предложение на Путин, сервирано с ултиматум като задължителна гарнитура, е най-доброто, на което Украйна може да се надява. Странен начин за Кремъл да демонстрира чисти намерения и готовност за мир, особено когато идва не от кого да е, а от висш руски дипломат в ООН.

Руските пропагандни медии използват указа на украинския президент, който забранява всякакви преговори с Путин, като резервна линия за „доказване“ на неискреността на Украйна. По изкривената логика на Кремъл указът доказва, че всякакви индикации от Украйна за готовност за преговори с Русия са просто трик за печелене на време с цел да се подсилят въоръжените сили. Указът обаче забранява единствено преките преговори с главния военнопрестъпник Путин, а не с Русия като такава. Тази неудобна подробност не подкрепя наратива на Кремъл и затова се забравя лесно и бързо.

Противоречие с логиката

Словото на Путин по случай Деня на военноморските сили на Русия постави черешката на тортата от абсурдна кремълска дезинформация тази седмица.

Освен обичайните мантри за величието на Русия, олицетворявано от Петър Велики, това слово – произнесено пред внимателно подбрана международна аудитория – даде пореден повод на Путин да прокара посланието за „агресивния Запад“ срещу „мирна Русия“.

Твърди се, че тирадата на Путин идва в отговор на споразумението между САЩ и Германия за разполагане на оръжия с голям обсег на действие в Германия, което, по думите на Путин, ще принуди Русия да насочи ракетния си арсенал към Запада.

На пръв поглед това може да изглежда логично. Само дето времето не съвпада напълно. Германия и САЩ обявиха плановете си само преди няколко седмици, докато Русия от години препозиционира своя ракетен арсенал. Примерите за това включват преместването в Калининград на ракети „Искандер-М“, способни да носят ядрено оръжие през 2016 г., ефективното заобикаляне на Договора за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег (т.нар. Договор INF) през 2019 г. чрез разработване и разполагане на непопадащи в INF ракети „9M729“, както и разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус през 2023 г.

В този контекст всякакви прокламации, че Русия „спира едностранния мораториум“ върху разполагането на ракети са не само неуместни, но и абсолютно противоречащи на логиката, тъй като де факто Русия не спазва никакви мораториуми – нито едностранно, нито по друг начин. Освен това не е съвсем ясно как заплахите към Западна Европа с руски ракети „Искандер“ и „Циркон“ свидетелстват за искреността на Кремъл да преговаря за мир с когото и да било.

Безбожни езичници край Сена

Разбира се, глашатаите на руската дезинформация не пропуснаха повода за подигравки и присмех по адрес на Олимпийските игри в Париж. Прокремълското отразяване на темата ясно демонстрира в цялата й прелест хомофобската мания на Русия да използва атаките срещу ЛГБТИК+ общността като оръжие в дезинформацията. Разглеждали сме тази жалка тактика в предишни материали на „EUvsDisinfo“ – за чуждестранното вмешателство срещу ЛГБТИК+ общността и за страха, омразата и непознаването.

Като се има предвид глобалният отзвук на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Париж и последвалата полемика, глашатаите на Кремъл отприщиха нов порой от изпълнени с омраза дезинформационни атаки – с тях Русия се представя като защитник на „традиционните ценности“ срещу „триумфа на либерализма“ в западащия Запад. Съществена част от наратива включва престорена загриженост за съдбата на християнството в Европа. Някои по-крайни случаи направо удариха дъното и примесиха антисемитизъм към типичния за Кремъл хейт срещу ЛГБТИК+ общността.

За капак, някои медии отделиха подобаващо място на момента в церемонията, който съдържаше препратка към Дионисиевите празници, погрешно интерпретирана като символ на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. По този случай медиите се впуснаха в любимо свое занимание – обвиниха Запада в безбожие и езичество. Наред с анти-ЛГБТИК+ наративите, ние от дълго време следим и болезнената мания на Кремъл по Сатаната, така че за нас не беше изненада как Кремъл светкавично съзря сатанински знаци в зрелищния празник на свободата, равенството, братството и истинския олимпийски дух на брега на Сена.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• Сред най-грозните тактики за манипулиране на информация, които Кремъл използва, е да се дискредитират жертвите на престъпленията на Русия, като се твърди, че те не са истински. Непосредствено след като руски ракети удариха детската болница в Киев, Кремъл заяви, че окървавените хора в болница „Охматдит“ са инсценировка. Кремъл прокара подобна чудовищна лъжа след като екзекутира невинни хора в Буча и бомбардира родилно отделение в Мариупол. Цикълът на лъжи и отричане винаги е един и същ. В този случай Кремъл пусна фалшиви видеа с „лекари“ и „полицаи“, за които се смята, че са изиграни от актьори – с това пропагандистите се стремят да игнорират жертвите и да дискредитират Украйна. Един незначителен детайл обаче им се изплъзна от вниманието. Украинските лекари и полицаи носят съвсем различни униформи. Прочетете пълното опровержение на тази лъжа в „Myth Detector“.
• Кремъл обича да проектира собствените си колониални и имперски амбиции върху другите и живее по доктрината за „сфери на влияние“ от времето на Студената война. Ярък пример за такава проекция е твърдението, че Западът се стреми да изолира Централна Азия от Москва и Пекин. С такива послания Кремъл се стреми да дискредитира задълбочаващото се сътрудничество между региона на Централна Азия и западните страни и да прокара имперската теза, че Централна Азия попада в зоната на руското геополитическо господство. ЕС и САЩ признават значението на суверенитета и стратегическата автономия на централноазиатските държави, поотделно и като регион. Излишно е да споменаваме, че участието в инициативи на ЕС или САЩ не изключва членство в Евразийския икономически съюз, ОНД или Организацията на договора за колективна сигурност. ЕС подкрепя регионалната интеграция във всички части на света.
• Ако вярваме на разпространителите на руска дезинформация, зад всичко, което се случва по света, стои „дългата ръка“ на Вашингтон. Миналия месец Кремъл заяви, че САЩ са замесени в опита за преврат в Боливия, а този месец твърди, че протестите във Венецуела са финансирани от Вашингтон. На практика това необосновано твърдение е част от дългогодишен прокремълски наратив, който обвинява Запада, че спонсорира „цветни революции“. Кремъл упорито и лъжливо представя гражданските протести по света като подстрекавани от чужбина, в частност от САЩ и Запада. Този дезинформационен разказ се пришива към протести в най-различни държави – например Грузия, Армения, Украйна, Чехия, България, Беларус, Словакия, Хонконг и къде ли още не. Не се заблуждавайте.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

• Москва се стяга за изборите в САЩ, а у дома затяга контрола (25.7.2024)
• Без милост (18.7.2024)
• Търсене на разногласия и обстрелване с ракети (11.7.2024)
• Кал по новите лидери на ЕС (4.07.2024)