Методи за чуждестранна намеса в изборите

Екипът на „EUvsDisinfo“ идентифицира, класифицира, описа и илюстрира десет най-често срещани методи за чуждестранна намеса в изборите. Представяме на български език адаптиран вариант на оригиналната публикация от 2019 г. във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент.

Инструментариумът на Русия за намеса в изборите в други държави се състои от десет основни метода, които могат да бъдат категоризирани в четири типа:

1. Манипулиране на информация,
2. Кибер-пробиви,
3. Изграждане на политически връзки и
4. Екстремна намеса.

Няма универсален шаблон за операциите на Кремъл за намеса в изборите – всеки случай е различен и включва уникална комбинация от методи, произтичащи от стратегическите цели на руското ръководство и специфичния контекст и уязвимостта на целевата държава и изборния й процес.

Много от тези методи се припокриват и допълват. Често фактът, че е използван един метод служи като индикация, че се употребява и друг метод. Например ако имаме фишинг-атака срещу политическа кампания, можем да предложим, че авторите й планират и хакерска атака с цел изтичане на информация. Кампаниите за влияние в социалните мрежи обикновено включват както дезинформация, така и т.нар. изкуствено усилване на емоцията – т.е. умишлен опит за неавтентично „раздуване“ на популярността и видимостта в социалните мрежи на наративи, които са в полза на дневния ред на чужда страна. Дезинформацията и изкуственото усилване на емоцията в немалко случаи се прилагат в комбинация с политическа реклама.

Руската намеса в избори в чужбина е дългосрочна игра: много от тези методи се използват –  в различна степен – дълго време преди самите избори като стават по-интензивни конкретно в периода на предизборната кампания. Опитите за чуждестранно влияние вече са се превърнали в постоянна характеристика на нашия политически пейзаж. Като пример за тази тенденция се открояват все по-честите случаи на кибератаки и липсата на признаци за отслабване на дезинформационната война на Кремъл срещу Европа.

Дългосрочната стратегия за манипулация се корени в добре известната концепция за „активни мероприятия“ от съветско време: това е бавен процес на идеологическа диверсия и психологическа война, която има за цел в продължение на много години да промени възприятието за реалността на целевата аудитория и да я накара да действат по изгодни за противника начини. Опитите за влияние, които Кремъл прилага днес, отразяват изпипана и адаптирана към цифровата ера версия на оригиналната стратегия за активно мероприятие.

1. ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

ТИП: манипулиране на информация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Изфабрикуване или умишлено изопачаване на новинарско съдържание, целящо измама на аудиторията и замърсяване на информационното пространство, за да се замъглят реалните факти, както и създаване на подвеждащи наративи за ключови събития и на наративи за манипулиране на общественото мнение. Дезинформацията е най-трайната и широко разпространена форма на намеса, която Кремъл използва. Важно е да се подчертае, че дезинформацията не се ограничава само до изборните цикли, а вече се превърна в основна характеристика на нашата информационна екосистема.

ЦЕЛ: Парализиране на демократичния процес чрез подхранване на социалната фрагментация и поляризация, всяване на объркване и несигурност във фактическата реалност и подкопаване на доверието в почтеността на демокрацията, политиката и институциите.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Избори в Украйна – 2014 г., Референдум в Холандия за Споразумението за асоцииране ЕС-Украйна – 2016 г., Референдум за Брекзит – 2016 г., Избори в САЩ – 2016 г., Референдум за независимост на Каталуния – 2017 г., избори в Германия – 2017 г., избори във Франция – 2017 г., избори в Италия – 2018 г.

2. ПОЛИТИЧЕСКА РЕКЛАМА

ТИП: манипулиране на информация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Използване на фалшива самоличност или неверифициран акаунт за закупуване на политически реклами онлайн, предимно в сайтове на социални медии с цел разпространение на дезинформация за определени политически партии, кандидати, обществени проблеми или обществени фигури.

ЦЕЛ: Популяризиране и изкуствено повишаване на (не)популярността на определени политически партии, кандидати, обществени въпроси и обществени фигури, за да се повлияе на изборния резултат.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Референдум за Брекзит – 2016 г., Избори в САЩ – 2016 г., Избори в Германия – 2017 г.

3. ИЗКУСТВЕНО УСИЛВАНЕ НА ЕМОЦИЯТА

ТИП: манипулиране на информация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Под „изкуствено усилване на емоцията“ в социалните мрежи се разбира умишлен опит за неавтентично „раздуване“ на популярността и видимостта на наративи, които обслужват чужд дневен ред. Това става чрез използване на фалшиви акаунти, тролове и/или ботове в социалните медии и други онлайн форуми – например секциите за коментари във вестниците. Изкуственото усилване на емоцията може да се прави както явно (където източникът е лесно разпознаваем), така и скрито (където източникът е маскиран, за да не може да бъде идентифициран). Друга форма на този метод са т.нар. верижни имейли или масови писма по електронната поща: в основния текст или в заглавието си верижният имейл призовава получателя да го препрати до множество хора. Верижните имейли се използват често в Централна и Източна Европа за таргетиране на по-възрастни хора и такива с по-ниска дигитална грамотност.

ЦЕЛ: Да се увеличи популярността и видимостта на дезинформацията и свързаните с нея тенденциозни наративи, за да се подхрани социалната фрагментация и поляризация, да се всее объркване и несигурност спрямо фактите от обективната реалност и в крайна сметка да се подкопае доверието в почтеността на демокрацията, политиката и институциите.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Референдум за Брекзит – 2016 г., Избори в САЩ – 2016 г., Референдум за независимост на Каталуния – 2017 г., Избори в Германия – 2017 г., Избори във Франция – 2017 г., Избори в Италия – 2018 г.

4. ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ

ТИП: манипулиране на информация, кибер-пробив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Създаване на фалшива онлайн самоличност от индивид или група, която се използва за взаимодействие с целеви аудитории под чуждо име. Съществуват множество форми за фалшифициране на самоличност, включително създаване на неавтентични акаунти в социалните медии за разпространяване на дезинформация, пускане на политически реклами и представяне под чужда самоличност за провеждане на сложни фишинг-атаки.

ЦЕЛ: Различните форми на фалшифициране на самоличност имат различни цели. Например, целта на създаването на фалшив акаунт в социалните медии може да бъде разпространение на дезинформация, организиране на събитие или подбуждане на обществена реакция под прикритието на подправена самоличност, за да се предотврати разкриването и да се създаде илюзия за автентично поведение онлайн. Мотивът зад фишинг-атаките е кражба на потребителски данни с цел извършване на кибератака.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Референдум за Брекзит – 2016 г., Избори в САЩ – 2016 г., Избори във Франция – 2017 г., Друг пример за френските избори – 2017, Избори в Германия – 2017 г., Избори в Италия – 2018 г.

5. ХАКЕРСКИ АТАКИ С ЦЕЛ ИЗТИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

ТИП: манипулиране на информация, кибер-пробив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Кражба на имейли или други непублични документи чрез хакерски или фишинг-атаки, последвана от тяхното стратегическо и масово публикуване, обикновено чрез прокси, за да не може да бъде идентифициран извършителят. Откраднатите документи могат да бъдат променени или да бъдат изфабрикувани допълнителни, за да се предизвикат по-големи противоречия и да се урони още повече имиджът на мишената.

ЦЕЛ: Разобличаване, опозоряване или подкопаване по друг начин на репутацията на конкретен човек, кампания или организация, за да се повлияе на общественото мнение в предизборна обстановка.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Избори в Украйна – 2014 г., Избори в САЩ – 2016 г., Избори във Франция – 2017 г., Избори в Германия – 2018 г.

6. ХАКЕРСКИ АТАКИ С РАЗУЗНАВАТЕЛНА ЦЕЛ

ТИП: кибер-пробив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Хакерски действия срещу държавни институции или организации с влияние в обществото от типа на медии, НПО, мозъчни тръстове и др.

ЦЕЛ: Да се съберат разузнавателни данни за дейностите и изследванията на тези институции, да се идентифицират уязвимости, които да бъдат използвани в бъдеще, както и да се положат основите за бъдещи хакерски атаки с цел умишлено изтичане на непублична информация.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Преди изборите в САЩ – 2016 г., След изборите в САЩ – 2016 г., Избори в Италия – 2018 г., Избори в САЩ – 2018 г., Избори за ЕП – 2019 г.

7. КИБЕРАТАКИ СРЕЩУ КРИТИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА

ТИП: кибер-пробив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Кибератаките срещу инфраструктура обхващат различни специфични тактики. Най-общо казано, те включват всеки опит за проникване в системата за електронно гласуване на дадена държава, базите данни с гласоподаватели или свързани ИТ мрежи. По-конкретно, тези тактики могат да включват синхронизирани атаки за отказ от услуги (DDOS), хакване на бази данни с избиратели с цел за събиране на информация или подмяна на данни, както и манипулиране на електронно предаване на изборни данни и преброяване на гласове с оглед подмяна на изборния резултат.

ЦЕЛ: Мотивите зад кибератаките срещу избирателна инфраструктура са различни. Те могат да включват събиране на данни за разузнавателни цели или за идентифициране на уязвимости, които да се използват в бъдеще, както и за подправяне на данни (например промени в бази данни с избиратели, манипулиране на гласове) и за повреждане на ИТ системи и мрежи с цел отслабване на определена партия или кандидат, включително цялостно подкопаване на легитимността на изборните резултати.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Избори в Украйна – 2014 г., Атака срещу германския Бундестаг – 2015 г., Избори в САЩ – 2016 г., Избори в Германия – 2017 г.

8. ПРОНИКВАНЕ СРЕД ЕЛИТА

ТИП: изграждане на политически връзки

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Култивиране на благоприятни отношения с ключови елити в публичния и частния сектор. Това изграждане на контакти може да приеме различни форми – бизнес или търговски стимули, академично и институционално влияние чрез прокремълски експертни мрежи, „споразумения за сътрудничество“ между политически партии (управляващата партия „Обединена Русия“ има няколко такива споразумения с европейски партии) и използване на оперативни служители за проникване в целеви кръгове (например случая с Мария Бутина в САЩ).

ЦЕЛ: Да се повлияе на вземането на решения на национално ниво, както и на общественото мнение в целевата държава.

9. ФИНАНСИРАНЕ НА ПАРТИИ ИЛИ КАМПАНИИ

ТИП: изграждане на политически връзки

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Явно или скрито предоставяне на финансиране за определена партия или предизборна кампания, обикновено чрез прокси институция без директни връзки с Кремъл.

ЦЕЛ: Подкрепа и увеличаване на шансовете за изборен успех за дадена партия или кандидат, за чиято платформа е преценено, че обслужва дневния ред на Кремъл.

10. ЕКСТРЕМНА НАМЕСА

ТИП: екстремна намеса

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Използване на твърда сила за намеса в политическото развитие и демократичния процес на дадена държава, обикновено чрез явни или прикрити военни действия, омекотени в по-широка хибридна рамка, които нарушават териториалния суверенитет на съответната държава.

ЦЕЛ: Директно да се промени ходът на политическото развитие в целевата държава, обикновено когато други усилия за влияние не са успели да дадат желаните резултати.

РЕФЕРЕНТНИ СЛУЧАИ: Грузия – с начало 2008 г., Украйна – от 2014 г. насам, Заговор за преврат в Черна гора – 2016 г.

Директна и индиректна намеса от страна на чуждата държава

За оценка и реакция на случаи на чуждестранна намеса в изборния процес се вземат предвид три нива на държавна намеса. Разграничаваме видовете намеса спрямо това дали тя е директно насочвана, индиректно насърчавана, или привидно некоординирана от чуждата държава.

• Намеса, директно насочвана от чуждата държава: това включва действия и форми на намеса, пряко финансирани или извършвани от правителството или други официални институции на чуждата държава – като например армията или разузнавателните й служби.
• Намеса, индиректно насърчавана от чуждата държава: това включва действия и форми на намеса, за които е дадена неофициално зелена светлина от страна на правителството или държавните органи на чуждата страна. Тя обаче не финансира и не осъществява пряко тези дейности.
• Намеса, привидно некоординирана от чуждата държава: това включва действия и форми на намеса, които се осъществяват от несвързани с чуждата държава играчи и без видима координация с чуждото правителство, но явно обслужващи дневния му ред – например независими хакери/хактивисти, местни сайтове за дезинформация, които възпроизвеждат прокремълски наративи, и т.н.

Много е важно да се прави разлика между тези нива на държавно участие в дадена операция по намеса в изборите, така че да може да се разработи ефективна стратегия за реакция. Директно насочваните и индиректно насърчаваните намеси изискват най-решителни действия за наказване на виновната държава и за възпиране на бъдещи опити за намеса.

Допълнителни материали:

• “Russian Election Meddling in the US and Beyond”. (2018). EUvsDisinfo.
• “Election Interference in the Digital Age: Building Resilience to Cyber-Enabled Threats(opens in a new tab)”. (2018). European Political Strategy Centre of the European Commission.
• Galante, L. and Ee, S. (2018). “Defining Russian Election Interference: An Analysis of Select 2014 to 2018 Cyber Enabled Incidents(opens in a new tab)”. Scowcroft Center for Strategy and Security, Atlantic Council.
• Laurinavičius, M. (2018). “A Guide to the Russian Tool Box of Election Meddling(opens in a new tab)”. International Elections Study Center.
• Brattberg, E. and Maurer, T. (2018). “Russian Election Interference: Europe’s Counter to Fake News and Cyber Attacks(opens in a new tab)”. Carnegie Endowment for International Peace.
• Parks, M. (2018). “5 Ways Election Interference Could (and Probably Will) Worsen in 2018 and Beyond(opens in a new tab)”. National Public Radio.
• Greenberg, A. (2017). “Everything We Know About Russia’s Election-Hacking Playbook(opens in a new tab)”. Wired.

Източник: Methods of Foreign Electoral Interference | EUvsDisinfo, 2019.