Мит: България внася повече пари в бюджета на ЕС, отколкото получава обратно

Факт:

Икономическите ползи за България както от преките плащания, така и от участието в единния пазар, са несравними с нейната годишна вноска в общия бюджет на ЕС. Тези огромни ползи не биха могли да бъдат постигнати само с ограничения национален бюджет, който подлежи на стриктна фискална дисциплина и ограничения на дефицита до 3% от БВП. Добавената стойност на европейските фондове се усеща особено ясно по време на кризи – по данни на българското правителство в периода 2009-2012 г. чрез европейско финансиране са осъществени над 80% от публичните инвестиции в България.

За всяка от първите 10 години на своето членство, когато България започва да допринася около 1% от брутния си вътрешен продукт като вноска в общия бюджет на ЕС, страната е получавала в пъти повече финансиране от ЕС, отколкото стойността на тази вноска. За всяка от последните 4 години разликата е над 4 пъти, като очакванията са тенденцията да продължи. От макроикономическа гледна точка, трансфер от чужбина на стойност около и над 4% от БВП на година е от изключително значение за общата макроикономическа динамика.

За следващия дългосрочен бюджет на ЕС (за периода 2021-2027 г.) Европейската комисия предлага малко над 10 милиарда евро кохезионни средства за България за периода 2021-2027г  по текущи цени. Ако трябва да се сравни със сегашния пакет на политиката на сближаване при отчитане на инфлацията за изминалия период се предвижда нарастване с около 8% на финансирането за България.

Като цяло ЕС допринася значително за икономиките на своите държави членки. Според данните, събрани от Европейската комисия, държавите от ЕС внасят около 0,9 % от  брутния си национален доход (БНД) към бюджета на ЕС, а получават 5,92 % от БНД благодарение на единния пазар. Иначе казано за всяко евро, което внасят в бюджета на ЕС, държавите членки получават 6 евро чрез многобройните предимства на единния пазар. Звучи като много добра сделка!