Направо към основното съдържание
Лого на Европейската комисия
Представителство в България
  • Информационен документ
  • 11 Aвгуст 2022 г.
  • Представителство в България
  • Време за четене 1 мин

Основни наративи в прокремълската дезинформация

EUvsDisinfo предсатавя актуализиран преглед на петте най-често срещани наративи, използвани от прокремълските канали за дезинформация, както и основните елементи в тези истории.

Основни послания в прокремълската дезинформация: Елитите срещу хората
EUvsDisinfo

Oтличаващa характеристикa на прокремълската дезинформация е нейната повторяемост. С всички възмутителни твърдения, които прокарват, прокремълските издания често звучат като счупена грамофонна плоча, придържайки се само към няколко основни послания, насочени към местната и международната публика. Това не е случайно или поради недоглеждане, а е съвсем умишлено: повторението прави лъжите по-правдоподобни. Прокремълските издания за дезинформация постигат това като се придържат към набор от повтарящи се наративи, които служат като шаблон за разказване на определени истории.

Разказът представя цялостно послание, което се предава чрез текстове, изображения, метафори и други средства. Историята помага за предаването на съобщението, създава очакване и прави информацията привлекателна. Историите могат да се комбинират и променят въз основа на текущите събития и преобладаващите нагласи. Някои от тях съществуват от стотици години – разновидности на идеята за „прогнилия Запад“ се документират от 19 век насам. EUvsDisinfo идентифицира набор от пет доминиращи истории, използвани от прокремълските канали за дезинформация, както и основните елементи в тези истории. Виждали сме ключовите послания от тях да бъдат използвани по много поводи: при опити за намеса в избори, по време на пандемията от Covid-19, в опит да се оправдае непровокираната война в Украйна.

Разказ номер 1: Елитите срещу хората

Идеята за елит, откъснат от трудещите се хора, е силно застъпена в политическата история. Множество политици и политически движения са заявявали, че представляват гласа на обикновения човек, мълчаливото мнозинство, срещу корумпираната и самодоволна клика, състояща се от представителите на политически партии, големите корпорации и медиите. Тази история не е измислена от Кремъл, но прокремълските дезинформационни канали често я използват.

Този разказ може да бъде много успешен, тъй като осигурява на целевата аудитория виновник за всеки проблем: банкери, големи корпорации, евреи, олигарси, мюсюлмани, брюкселски бюрократи, или каквото вие назовете. Руските канали за дезинформация активно използваха тази история по време на ковид пандемията,  твърдейки че Бил Гейтс или е изобретил коронавируса, или използва ваксините срещу ковид, за да имплантира „микрочипове“.

Историята е тясно свързана и с различни конспиративни вярвания. Обща характеристика е твърдението за съществуването на тайни елити: управници в сянка, кукловоди с отвратителни намерения. Разпространяват се многобройни твърдения, че вирусът е създаден от човека и мерките за ограничаване на разпространението му са единствено начин да се разруши живота на обикновените хора. Отвъд пандемията, този разказ беше разпространяван в навечерието на референдума за Брекзит през 2016г.

Разказът за „елитите срещу обикновените хора“ се използва и в контекста на руското нашествие в Украйна. Прокремълските източници се опитаха да представят руската инвазия като „англосаксонски“ заговор, който настройва славяните едни срещу други.

В прокремълския език терминът „англосаксонски“ се използва като универсален термин, за да се очерня Западът, и по-специално Обединеното кралство и САЩ. Англосаксонците се смятат за хитри и жадни за кръв, създавайки подли заговори с цел световно господство. Терминът често се използва, за да се създават конспиративни вярвания и съдържа елемент на „сблъсък на цивилизациите“, който спомага Западът да се определя като „другият“ и засилва идеята, че Русия принадлежи към „различна цивилизация“. Следователно в Украйна имаме (англосаксонските) елити срещу (славянските) хора, според прокремълските публицисти: англосаксонците търсят конфликт с Русия на всяка цена, организирали са държавен преврат през 2014г., прикрит като демократичен протест, искат да включат Украйна във война срещу славяни, използват Украйна като антируски бастион и т.н.

Авторите на историята за „елитите срещу хората“ твърдят, че са гласът на разума и че се застъпват от името на лишените от права граждани, като говорят истината, за да се противопоставят на елита, който се стреми да скрие „истината“ на всяка цена. „Истината“ може да се отнася до широк спектър от въпроси, включително войната и мира, миграцията, икономиката, докато конкретните елити, считани за виновни за укриването на „истината“, са стратегически избрани, за да отговорят на недоволствата на целевата публиката. Всъщност това описание може да бъде приспособено и приложено към привидно неограничен брой въпроси: „Миграционната криза е причинена от големите корпорации, за да получат евтина работна ръка “; „Лъжата за глобалното затопляне се използва от банкерите за отклоняване на общественото внимание от реалните проблеми“; „Глобалните корпорации, основно производители на оръжия, са виновни за войната в Украйна“.

В крайна сметка, макар привидно да изглежда че този разказ симпатизира на обикновените хора, неговите корени са авторитарни. Рядко се предоставят доказателства в подкрепа на твърденията и, следвайки принципите на конспиративното мислене, точно липсата на доказателства понякога се използва като доказателство: „Вижте колко силни са елитите, прикривайки всички следи на конспирацията си!“. Всъщност, подобно на всички основани на конспиративните вярвания истории, и тази изисква аудиторията да приеме твърденията въз основа на вяра, а не на факти.

Разказ номер 2: „Застрашените ценности“

Историята за „застрашените ценности“ е адаптирана към широк кръг от теми и обикновено се използва за оспорване на западните нагласи по отношение на правата на жените, етническите и религиозни малцинства, както и ЛГБТИ общностите, наред с други. Прокремълските коментатори се присмиват на предполагаемия западен „морален упадък“ или „развратни нагласи“. От друга страна, Русия и православното християнство се открояват като истински защитници на традиционните ценности, както показва този официален руски рекламен клип. В този разказ „мекушавият Запад“ гние под въздействието на упадък, феминизъм и „политическа коректност“, унищожавайки икономиката си, докато Русия е олицетворява традиционните патриархални ценности. Тази история е представена и  на карикатура от 2015 година на руската държавна информационна агенция „РИА Новости“, илюстрираща видимия морален упадък на Европа: от Хитлер, до сексуални отклонения, до бъдеще на побеснели хиени.

Идеята за прогнилия Запад, съпоставен с Русия, като „пазителка“ на порядъчността и добрите нрави, идва от високите върхове на Кремъл. Според анализ на Европейския съвет по външни работи, още през 2013 Путин е заел такава позиция, осъждайки „евроатлантическите“ държави за техния морален упадък. Прокремълските медии с готовност последваха този пример. Руският телевизионен канал „Спутник“ описва западната масова култура като „различни форми на педофилия“. Прокремълски издания на арабски език твърдят, че Западът се опитва да унищожи основни ценности, като например тези свързани с държавата и семейството. В Армения прокремълски източници на дезинформация твърдят, че Западът „засажда“ чужди морални корени, за да подкопае националната идентичност на други държави. 

Европейски съвет за външна политика прави следния анализ„Хитър пропаганден трик беше да се подсили имиджът на злия Запад чрез обединяването на социалния консерватизъм и антизападната реторика. По този начин Западът и западняците, гейовете, либералите, съвременните творци и техните привърженици, тези, които не третират руската православна църква с дължимото уважение, и тези, които се осмеляват да се съмняват в неопетнената история на Русия бяха представени като едно „неделимо зло“, заплаха за Русия, нейната култура, ценностите й и самата й национална идентичност.“

Хомофобията върви ръка за ръка с твърдението за защита на традиционните ценности, така че не е изненадващо, че руските държавни медии отделят време да се присмиват на правата на сексуалните малцинства, както в тези примери. Напоследък прокремълски източници прибегнаха до хомофобски твърдения за очернянето на украинските служби.

Прокремълските източници изразяват особено задоволство, когато могат да ударят с един куршум два заека: обвинявайки всемогъщия ЕС в тиранично поведение, тъй като нарежда на отделните държави да забранят и разрушат собствените си ценности. Такъв пример е манипулираната и силно изкривена история "Европейският парламент забранява думите „майка и баща".

Основаните на ценности дезинформационни истории обикновено се съсредоточават върху застрашени понятия като „традиция“, „порядъчност“, „здрав разум“ – термини, които имат положителни конотации, но рядко са ясно дефинирани. 

Разказът създава рамка на противопоставяне „ние срещу тях“, което предполага, че ангажираните с традиционните ценности сега са застрашени от тези, които им се противопоставят и вместо това целят създаването на морално лишена антиутопия. В рускоезични източници като небезизвестната фабрика за тролове на Санкт Петербург РИА ФАН, езикът в тези разкази е особено агресивен: Каква е ситуацията в страната на tтриумфираща  толерантност: гейове и лесбийки властват, потискат  мъже и жени, всяват русофобия и страх.

За разлика от западната концепция за ценности, която поддържа правото на лична неприкосновеност, сигурност и свобода на изразяване, руската ценностна система включва набор от колективни норми, към които се очаква всеки човек да се придържа. Въпреки това идеята за застрашените ценности винаги се изразява от позицията на възприето високо морално положение, в което мълчаливото мнозинство, отдадено на порядъчност и традиционализъм, е атакувано от либералната „тирания“. Целевата аудитория е приканена да се присъедини към героичните редици под знамето на Кремъл, смело борейки се за семейни ценности, традиционно християнство и непорочност.

Разказ номер 3: „Загубен суверенитет“

Руски и прокремълски източници на дезинформация харесват твърдението, че някои държави вече не са суверенни. През 2015 година карикатурист на руската държавна новинарска агенция „РИА Новости“ илюстрира тази идея чрез изображение: Чичо Сам включва газовата печка, принуждавайки европейците да скачат нагоре и надолу, ревейки за санкции срещу Русия.

Оттогава има още много примери за разпространението на тази история в прокремълски източници: например Украйна се управлява от чужденци и балтийските държави не са държави, ЕС се ръководи от Вашингтон, Япония е васална държава, Германия е окупирана територия, решенията в Украйна не се взимат от нейния президент, а от САЩ, и т.н. Прокремълски източници също твърдят, че с членството им в НАТО, Финландия и Швеция са на път да загубят суверенитета си и че действат под чуждо влияние (на САЩ и НАТО).

Прокремълските източници дори използват специфичен речник, за да описват държави, които „не са суверенни“ - „лимитрофи“ или гранични територии, осигуряващи препитание и раболепие на своите началници. Полското издание за прокремълска пропаганда RuBaltica обяснява:

Съществуват истински държави, които са способни да изпълняват всички държавни функции, и също има геополитически отрепки или фиктивни държави, притежаващи формалните характеристики на държави, но които не са реални такива. Тези страни включват постсъветските лимитрофни държави, разделящи Русия от Запада. Псевдоелитът на тези страни не е в състояние да отговори на никакви сериозни исторически предизвикателства, като например преодоляване на миграционната криза, защита на границите и борба с епидемия. Те продължително искат помощ от Западна Европа и Съединените щати, защото не могат да се справят сами. Тези държави се управляват от марионетки – те могат да говорят единствено за „спиране на Русия“ и да гласуват за антируски резолюции в ЕС и ООН.

Разказът за „изгубения суверенитет“ в крайна сметка е разказ за дискредитиране, насочен към подкопаване на самите основи на демокрацията. От друга страна, прокремълските канали твърдят, че истинският суверенитет е възможен само под контрола на Русия.

Тясно свързани с наратива за „изгубения суверенитет“ са прокремълските дезинформационни съобщения за т.нар. „цветни революции“. Според тях политически сътресения или политически протести се дирижират от влиятелни външни лица (Западът) и никога не представляват истински израз на граждански активизъм или недоволство. Примерите са много и се простират до протестите на „Евромайдана“ в Украйна през 2013-2014 година, когато прокремълски източници неправомерно обвиниха длъжности лица на САЩ за фабрикуването на известните протести.

Отричането от Кремъл на независимата политическа воля и стремежи на други народи е арогантно и често скрива империалистичен подход към въпросния народ или държава. Неразбирайки понятието за свободна воля, Кремъл прибягва до конспиративно мислене – „Защо някой с всичкия си би искал да се дистанцира от Русия? Това единствено може да бъде резултат от англосаксонската манипулация“. Без изненада, според Кремъл ЕС също е под англосаксонски контрол.

Историята за „изгубения суверенитет“ цели да подкопае доверието в основите на демократичните институции. Тя придоби особено значение във връзка с опитите на прокеремълски източници да оправдаят военната агресия срещу Украйна. Известен пример е твърдението на Путин, че „Ленин създаде Украйна“ няколко дни преди Русия да предприеме инвазия в пълен мащаб. В контекста на Украйна прокремълският наратив за „изгубения суверенитет“ придобива дори по-империалистичен и зловещ нюанс - отрича не само украинската държавност, но и самото съществуване на Украйна, твърдейки, че „държавата Украйна никога преди не е съществувала“. Наред с мита за „нацистка Украйна“, това е едно от централните дезинформационни твърдения, оправдаващо руското непровокирано нахлуване в Украйна. Сродни дезинформационни разкази включват твърдения, че украинците, руснаците и беларусите са „една нация“ и множество твърдения, че Украйна е на ръба да се разпадне.

Разказ номер 4: „Неминуемият срив“

Руски и про-Кремълски медии редовно използват истории като: ЕС е на ръба да се разпадне, САЩ се разединяват също, НАТО се разпада, присъединяването на Украйна към ЕС ще провокира разпада на блока, финансовата система се срива.

Русия предсказва „неминуемия срив“ на Европа вече повече от век. Описването на картината, че Европа и членовете на ЕС  са на „ръба на гражданска война“ проработи толкова добре през 2019 г., колкото и през 1919 г. Руските държавни медии разпространяват сред местната аудитория множество истории за това колко ужасен е животът в ЕС: царят безредици, насилие, бедност, политически екстремизъм и т.н. Всичко това с цел да се създаде чувство на безопасност за хората, живеещи в Русия, която не е на ръба на предстоящия колапс, и е пълна противоположност на ситуацията навсякъде другаде.

„Неминуемият срив“ е работещ наратив, който обикновено резонира добре едновременно върху мишени от местната и международната публика. Целевите аудитории, които – легитимно или не – вече се страхуват от политически или социални сътресения в техните страни са особено податливи. Вследствие на това, наративът е особено успешен по време на периоди на истински политически предизвикателства, както по време на миграционната криза през 2015 г., пандемията и сега по време на руската инвазия в Украйна.

Огромният поток от мигранти към Европа несъмнено представлява предизвикателство за европейските правителства, но руски и про-Кремълски медии описват ситуацията силно преувеличено и апокалиптично, като докладват за кризата, сравнявайки я със системен срив. Разбира се, системата оцеля непокътната, но картината на разпада, остана в реториката на Кремъл.

По време на началните етапи на пандемията от Covid-19, през март 2020 г., националистическият философ Александър Дугин, с удоволствие наблюдава срива на западните демокрации: „Глобалното капиталистическо общество се срина мигновено. Не всички са го разбрали още. Но ще го направят много скоро. Това означава, че същността на либералния глобализъм колабира, светът на чиновници и „бюти блогъри“, транссексуални, климатични активисти, застъпници на човешките права и хипстъри, мигранти и феминисти.“

Този подход е видим също в отразяването на протестите на „жълтите жилетки“ във Франция от руските и про-Кремълски медии. Правото да изразяват недоволство от правителството и водената политика е неразделна част от демокрацията, а гражданите на всяка европейска страна се ползват с правото на мирни протести. Движението на „жълтите жилетки“ и други прояви на недоволство като него принадлежат към европейската демократична традиция. Те не са доказателство за срив на системата, а за нейната възможност да се променя и обновява.

Въпреки липсата на успех, фантазиите на про-Кремълски настроените, за неизбежен  провал на противниците им, продължават и след руската инвазия в Украйна. Според дезинформационната кампания на про-Кремълските медии, войната в Украйна е просто западна хитрост да се отложи „неминуемият колапс на глобалния капитализъм“.

„Неминуемият срив“ е използван понякога, за да се изрази съжаление от предполагаемото потъпкване на европейските морални ценности и традиции. Руски и про-Кремълски медии например често свързват правата на децата в Европа с атака срещу семейните ценноси. Основният извод е, че Европа умира, изоставяйки цялото благоприличие и морал.

Разбира се, твърденията за „смъртта на Европа“ са силно преувеличени и предизвикателствата свързани със сложната икономическата ситуация, преминаването през глобална пандемия и нажежената политическа обстановка не бива да се бъркат с екзистенциален разпад.

Разказ номер 5: „Хахаганда“

Краен похват за дезинформация, когато има сблъсък с убедителни доказателства или неопровержими доводи, е шегата с обекта или осмиване на дадената тема.

Случаят с отравянето на Скрипал е идеален пример за тази стратегия. Руски и про-Кремълски медии продължаваха с опитите си чрез сарказъм да заглушат опита за убийство и да превърнат цялата трагедия в шега. Подобен беше и подходът при опита за убийство на Алексей Навални -про-Кремълски медии се надпреварваха в създаването на хумористични истории за това, как по-добре да бъде убит руският дисидент.

Методите на „Хахаганда“ включват също употребата на редица унизителни думи, които да омаловажат идеите на демокрацията, демократичните практики и подбудителите, изповядващи тези ценности.

Съветникът на Кремъл Владислав Сурков описва идеята за демокрация като „битка на слабоумници“ и вместо това препоръчва „просветното управление“ на Владимир Путин като алтернатива за Европа. Бившият президент на Украйна Петро Порошенко беше почти постоянно осмиван в про-Кремълските медии, както беше осмиван и целият изборен процес в Украйна. Според руските държавни медии избори с няколко кандидати и без очевиден резултат се смятат за цирк. Настоящият президент на Украйна Володимир Зеленски получи повече от необходимото подигравки и унижение по време на мандата си от про-Кремълски медии, разпространяващи фалшива информация, като сред абсурдните твърдения бяха, че иска съвет от 9-годишния си син, че действа под давлението на САЩ, както и вероятно и на Турция. Картината не би била пълна без задължителните препратки към Сорос и нацистите.

Разбира се, сатирата, хуморът и пародията са неделими компоненти на политическия дискурс. Правото да осмиваш политици или да се шегуваш с бюрократите е важно за жизнеността на всяка демокрация. Ироничното е, че руски и про-Кремълски медии често търсят да скрият лъжите си, насочени срещу Запада зад воал от сатира, претендирайки че това е право на свободата на словото. В същото време те настоятелно отказват да допуснат сатира, която критикува Кремъл или подкопава политическия му дневен ред. Пример за подобно двуличие е забраната за британската комедия от 2018 г. – Смъртта на Сталин.

В доклад от 2017 г. Центърът за високи постижения на НАТО посочва как руските и про-Кремълски медии, които разпространяват грешна информация използват хумора, за да дискредитират западните политически лидери. Един от авторите, латвийският учен Солвита Дениса-Липнис, предлага терминът „хахаганда“ да описва този особен вид дезинформация, основана на подигравки с институциите и политиците.

Гротеската на „хахаганда“ се състои в това, че е изключително трудно да се защитиш срещу нея. Няма полза да се протестира срещу това. Предназначението на шегата не е да предостави обективна информация. Това е шега. Нямате ли чувство за хумор, хора? Трябва ли да сте толкова политически коректни винаги?

Целта при „хахаганда“ не е да убеди аудиторията в истината в определена шега, а по-скоро да подкопае доверието и надеждността на обекта, било то личност или институция, чрез постоянно осмиване и компрометиране. Понякога хахаганда предприема болезнен обрат, когато машината в подкрепа на дезинформационната кампания на Кремъл решава да измени опита за политическо покушение в посмешище.

За повече информация:

Елитите срещу хората

Традиционните ценности

Загубеният суверенитет

Неминуемият срив

Хахаганда

EUvsDisinfo

Данни

Дата на публикуване
11 Aвгуст 2022 г.
Автор
Представителство в България