Направо към основното съдържание
Представителство в България
Реч24 Февруари 2023 г.Представителство в България

Реч на изпълнителния заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис на конференцията "България по пътя към еврото"

Валдис Домбровскис, конференция "България по пътя към еврото"
EU

"Единственият автентичен текст е този на произнесената реч."

 

Уважаеми господин президент, министър-председател, превъзходителства, дами и господа, благодаря ви за поканата да говоря на днешната конференция.

Днес се навършва една година от началото на пълномащабното военно нападение на Русия срещу Украйна. Непровокирано, необосновано и брутално нахлуване в друга суверенна държава.

Украинците се борят не само за своята страна, но и за цяла Европа, за европейския проект и ценности, за нашия начин на живот.

Днес, на 24 февруари, отдавам почит на всички герои на Украйна, паднали в тази война — и на издръжливостта на украинците в лицето на напрегнати битки и много страдания.

Украйна ще спечели тази война. Европа ще победи. Целият демократичен свят ще надделее.

Резултатът от конфликта ще има глобално въздействие.

Той засяга пряко архитектурата на сигурността в Европа.

Трябва да спрем Русия сега, защото от примерите на Грузия през 2008 г. и Крим през 2014 г. виждаме, че Кремъл ще отиде възможно най-далеч, освен ако не бъде спрян.

ЕС решително подкрепя Украйна, като предоставя цялото необходимо подпомагане за оцеляването през тази зима и за спечелването на войната.

Ние предоставяме огромна финансова подкрепа, включително спешна финансова подкрепа в размер на 7,2 милиарда евро миналата година и 18 милиарда евро тази година за бюджета за покриване на заплатите и пенсиите на украинците, както и за възстановяване на критичната инфраструктура.

Приемаме с отворени обятия украинците, които избягаха от нахлуването и намериха подслон в държавите — членки на ЕС, вече около 4 милиона души, като 50 хиляди от тях са в България.

За първи път в историята на ЕС се мобилизирахме да осигурим военна подкрепа с принос от държавите членки на стойност 3,6 млрд. Евро, като в нея се включва и помощ от българска страна.

ЕС изразява пълна политическа солидарност с Украйна и най-важният знак за това е, че решихме да предоставим на Украйна статут на страна — кандидатка за членство в ЕС.

Украйна отдавна избра своя европейски път още отдавна, след Майданската революция.

И нека никога не забравяме:

Украйна се бори не само за собствената си суверенна държава, но и за целия ЕС и за целия демократичен свят.

Защото тази руска война е и атака срещу ЕС, нашата система за сигурност и ценности.

Трябва да признаем, че се води и брутална хибридна и дезинформационна война.

Русия използва хибридни атаки, за да отслаби нашата решимост и да урони вярата в демокрацията и нашите ценности.

Няма да позволим това да се случи.

Затова е изключително важно ние в ЕС да покажем нестихваща подкрепа за Украйна, както и да се борим с пропагандната машина на Кремъл в рамките на ЕС и извън него.

Това е начинът да защитим нашите страни, нашите народи, нашата демокрация и бъдеще от руския империалистически кошмар.

ЕС се ангажира да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.

Санкциите удрят сериозно по икономиката на Русия, което допринася за продължителна рецесия в страната.

Но тяхната ефективност зависи от това колко добре се прилагат.

Това означава прилагане от всяка страна от ЕС. За да бъдат нашите санкции ефективни, трябва да сме последователни в това отношение.

Това се отнася и за изземването и замразяването на руски активи. Работим по правно решение за използване на конфискуваните руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна.

 

Дами и господа,

В един изключително деликатен момент в международните отношения това е изпитание за нашите демократични ценности.

Правилата на геополитическата игра се променят както никога досега.

Светът става все по-конфликтен и фрагментиран главно във връзка с ценностите и убежденията.

През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз.

Сега, в центъра на тези геополитически сътресения, тя се готви да се присъедини към ядрото на европейския проект — еврозоната.

Става въпрос за много повече от замяната на лева с еврото.

Преди всичко става въпрос за избора на принадлежност към ядрото на европейския проект. Еврото защитава Европа по време на финансова или икономическа криза.

Поемането по пътя към присъединяване към еврото представлява задълбочаване на интеграцията на дадена страна в ЕС и в демократичния свят.

От жизненоважно значение е България да не се разколебава по избрания от нея път.

От създаването си еврото се превърна в нещо повече от средство за обмен между държавите от еврозоната.

То е символ на силата, единството и солидарността на Европа в момент, когато тези качества са заплашени и подложени на изпитание.

Еврото е канара на стабилност в тези бурни времена.

То е от полза за цялостното сближаване на държавите — членки на ЕС.

За малко повече от две десетилетия еврото допринесе значително за стабилността, конкурентоспособността и просперитета на европейските икономики.

То е безпрецедентно и осезаемо постижение на европейската интеграция.

Както знаете, на 1 януари тази година Хърватия стана 20-ата страна, която се присъедини към еврозоната.

Присъединяването на повече държави към еврото допринася за глобалната позиция и влияние на ЕС. Това потвърждава статуса на еврото като успешна, привлекателна и устойчива валута.

Дами и господа, позволете ми да начертая някои от ползите, които въвеждането на еврото може да донесе за българските граждани.

На първо място приемането на еврото изпраща положителен сигнал за инвеститорите.

То премахва несигурността относно бъдещата политика, укрепва външните кредитни рейтинги и спомага за стабилизирането и понижаването на лихвените проценти.

Това от своя страна спомага за насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, което води до по-висок икономически растеж и повече работни места, което от своя страна пък спомага за намаляване на неравенствата.

Използването на еврото намалява пречките пред предприятията и премахва разходите, свързани с валутния обменен курс.

Това оказва положително въздействие върху растежа благодарение на пълната интеграция в единния пазар на ЕС, където стоките и услугите на дадена държава стават по-конкурентоспособни.

В случая на България, както знаете, левът вече е фиксиран към еврото.

Това означава, че в действителност България „внася“ решенията по паричната политика, взети от Европейската централна банка, но без никакъв принос в процеса на вземане на решения.

Въвеждането на еврото ще даде на България място на масата, където се вземат тези решения.

Известно ми е също, че не всички в България подкрепят замяната на националната валута с еврото.[1]

Спомням си обаче, че когато бях министър-председател на Латвия през 2013 г. — годината преди да преминем към еврозоната — едва 40% от хората мислеха, че въвеждането му ще има положителни последици.[2]

Сега 87% от латвийците подкрепят общата валута[3]. Всъщност подкрепата за еврото нараства сред всички членки на еврозоната като достигна най-високото си ниво досега — 72%.

Това, което бих могъл да споделя от опита в моята страна, е, че е жизненоважно да се информира ясно.

Става въпрос за колективна отговорност — да се успокоят хората относно практическите и положителните последици от еврото.

Тази отговорност за информиране трябва да бъде всеобхватна. Тя следва да включва политическите лидери, социалните партньори, неправителствените организации и другите заинтересовани страни.

Какво ще стане след това?

Както всяка страна, която се готви да приеме еврото, България трябва първо да изпълни и четирите критерия за конвергенция: ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилен обменен курс с еврото и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти.

Считаме, че България вероятно ще изпълни критериите за конвергенция на дългосрочните лихвени проценти, стабилността на валутния курс в рамките на валутния механизъм II и стабилните публични финанси.

С по-нататъшната работа тя следва също така да може да гарантира пълната съвместимост на своето законодателство с правото на ЕС.

Основният проблем е критерият за ценова стабилност, който България все още не е изпълнила.

Днешната инфлационна среда прави тази задача много по-трудна. Инфлацията сега е глобален проблем, до голяма степен свързан с агресията на Русия срещу Украйна.

Много страни, включително България, са изправени пред високи цени в момента. Така че, въпреки че това е извън вашия контрол, в момента икономическият пейзаж не е оптимален.

Неблагоприятните външни обстоятелства водят до забавяне на плановете за присъединяване на България към еврото. Това вече не е възможно за 1януари 2024 г.

Но не трябва да позволяваме това забавяне да ни откъсне от поетия курс.

Да се надяваме това да може да стане година по-късно.

Присъединяването на България към еврото остава крайната цел и то трябва да се осъществи веднага щом бъдат изпълнени всички условия.

Важно е да се гарантира, че България може да се присъедини към еврозоната при възможно най-добрите условия.

Върху това сме съсредоточени в момента.

За тази цел е необходима допълнителна работа по изпълнението на т.нар. ангажименти след влизането във валутния механизъм II.

Очакваме с нетърпение приемането на редица законодателни промени в областта на борбата с изпирането на пари, несъстоятелността и застраховането, и по-нататъшни изпълнителни действия в областта на държавните предприятия, например.

Европейската комисия ще продължи да работи в тясно сътрудничество с България в подкрепа на нейните усилия.

Тази цел е постижима. Ние сме изцяло ангажирани да Ви придружим в процеса на присъединяване към еврозоната. България има място в сърцето на ЕС, както и в еврозоната.

Затова позволете ми да похваля органите за работата, която вършат, за да стигне България до този момент в процеса на сближаване. Постигнатото дотук е вече впечатляващо.

 

Дами и господа,

Позволете ми да завърша, като ви поздравя за цялата упорита работа, свършена досега.

Знам, че пътят към еврото може да бъде неравен. Може да изглежда дълъг.

Но това е път, който променя държавите към по-добро.

Надяваме се, че България ще стане 21-вата страна, която ще се присъедини към еврозоната, като затвърди членството си в европейското семейство и си осигури позиция в сърцето на европейския процес.

Благодаря ви.

 

[1] Проучване: „Public attitudes to the introduction of the euro in Bulgaria“ (презентация на английски език) (ноември 2022 г.)

Министерство на финансите: Национален план за въвеждане на еврото в Република България (minfin.bg)

 

[2] Експресно проучване на Евробарометър (юни 2013 г.) — https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/1074

[3] Стандартно проучване на Евробарометър 97 (лято 2022 г.) - https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2693

Данни

Дата на публикуване
24 Февруари 2023 г.
Автор
Представителство в България