Внезапният интерес на Кремъл към демокрацията

В последно време пратениците на Москва все по-често изпращат послания за мир. Кремъл видя възможност да узурпира глобалния наратив за преговорите за мир в Украйна. С основание или без, Москва вижда сегашното геополитическо разположение като благоприятен момент за консолидиране на някои от централните тези на прокремълската дезинформация за Украйна, за Запада и най-вече за самата Русия. Оттук привидният стремеж към мир на фона на говоренето за „първопричините“ и представянето на Русия като жертва, а не като агресор.

Тази седмица ще разгледаме как Кремъл настоява за военновременни избори в Украйна – само за да отстъпи, когато възможността за такива избори бъде поставена на масата за преговори. Май Кремъл има интерес от демокрацията само когато може да гарантира, че избирателните урни ще се напълнят по изгоден за Москва начин.

Кремъл като пазител на демокрацията

До съвсем скоро наративът се състоеше в това украинското правителство да бъде наричано нелегитимно и да бъде обвинявано, че пречи на мира, както и да се настоява за провеждане на избори в Украйна, за да бъде отстранен Зеленски, понеже Москва отказва да преговаря с настоящия президент. Търсеният ефект от този наратив бе в две направления. Първо, да създаде образ на Украйна и нейните поддръжници като неконструктивни войнолюбци. И второ, да създаде образ на Русия като поддръжник на демокрацията и върховенството на закона, която активно се стреми да спаси Украйна от разпад.

Бърз обрат

Естествено е възможно руският блъф да е оказал влияние – сега има някои индикации, че Украйна може би се готви за нови избори въпреки екстремните усложнения и ограничения, произтичащи от пълномащабната руска война срещу Украйна. Това развитие свáри кремълските глашатаи неподготвени – наложи им се да започнат хем да омаловажат значението на евентуалните избори, хем да не се отклоняват твърде много от досегашния установен наратив, призоваващ за такива избори.

Сега Кремъл се опитва да изглади несъответствията, които сам създаде в посланията си. Един от начините е като твърди, че изборите в Украйна са необходимо условие за напредък в мирните преговори, като в същото време вече започва да делегитимира изборите като сее дезинформации за изборни измами и липса на прозрачност. Друг предпочитан подход, както се досещате, е да се обвинява Брюксел, че пречи да има избори в Украйна. Смели твърдения, като знаем, че ги отправя един режим с толкова обемист опит визборните манипулации и в задушаването на свободата на словото и медиите.

Целите на Русия не са се променили – разпадане на Украйна

Още от изтичането на мирновременния мандат на президента Зеленски през май 2024 г., Кремъл води шумна дезинформационна кампания за подкопаване на легитимността на украинското ръководство. Разбира се пропагандистите удобно пропускат факта, че – независимо от сегашното развитие – конституцията на Украйна е пределно ясна: по време на война не могат да се провеждат избори и президентът упражнява правомощията си до встъпването в длъжност на новоизбран президент.

Защо Русия е толкова решена да разгърне огромната си структура за манипулиране на информация и чуждестранна намеса, за да подкопае демокрацията в Украйна? Причината е, че свалянето на демократично избраното украинско правителство и замяната му с марионетен и верен на Кремъл режим беше една от заявените цели на Русия за нейната пълномащабна инвазия и това не се е променило от първия й ден. Независимо от неотдавнашните прокремълски твърдения за обратното и началото на говоренето за мир, Кремъл все още следва тази своя позорна цел.

Исторически паралел може да се направи с Обединеното кралство през Втората световна война, когато изборите за парламент бяха отложени докато страната води война.

Демократично е само когато Русия го прави

Машината за дезинформация се е прицелила в демократичните изборни процеси, защото за Кремъл изборите са бойно поле. Примерите включват систематични атаки срещу европейските избори с клеветнически кампании и дирижирани отвън операции, опити за намеса в изборите в Германия, атаки срещу референдума за кандидатурата на Молдова за ЕС и манипулативните кампании срещу проевропейските протести след спорните избори в Грузия. Общата нишка във всички тези случаи – досущ като сегашната подготовка на Кремъл за евентуални избори в Украйна – е да се прокара подвеждащата идея, че свободните и честни избори са само плод на западната пропаганда.

Реакцията на Кремъл към осъждането на Марин льо Пен за присвояване от френски съд изложи на показ този рефлекс в пълна степен. Прокремълската дезинформационна машина започна да бълва твърдения за „диктатура на ЕС“ и „намеса в изборите“ още преди окончателното произнасяне на присъдата.

И в пълен контраст – когато Беларус, васалът на Русия, организира фиктивни избори по московски образец, за да циментира властта на лукашенковия режим за поредния нечестно спечелен мандат, рупорите на Кремъл остават подозрително мълчаливи. Дори когато Минск показва политически затворници с насилствено изтръгнати самопризнания по държавната телевизия. Явно прокламираната “защита на демокрацията” от страна на Русия е доста избирателна. Съдбата на руските опозиционни лидери като Борис Немцов, Алексей Навални и много други също е много показателна.

Легитимиране на присвояването на чужда територия чрез фиктивни избори: стара рецепта

Привидният афинитет на Москва към изразяването на народната воля, който виждаме сега, е измамен. Всъщност Кремъл има дълга и срамна история на изборни манипулации, за да оправдае териториални придобивки или да консолидира собствената си нелегитимна власт. Не е нужно да търсим далеч, за да си спомним насилствените референдуми под контрола на руските окупатори в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон или организираните зрелища на всеки шест години, които утвърждават Путин като вечен владетел на Русия. Тези внимателно режисирани спектакли може на пръв поглед да изглеждат като свободни избори, но нямат нищо общо с демокрацията. Кремъл ги използва като инструменти за измама и контрол. Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• Почти прозрачна заплаха, ако изобщо е имало такава – твърдението, че постоянните доставки на оръжие за Молдова увеличават риска от атака срещу Приднестровието. Любопитното е, че този подвеждащ разказ не споменава кой ще извърши атаката, но намекът е повече от ясен. Това е старата и добре позната практика на Кремъл да обвинява жертвата, че е агресор. В този случай това означава, че евентуалната самоотбрана на Молдова би се считала за агресия в руските очи. В същото време наративът се стреми да внуши, че има предполагаема милитаризация на Молдова. Молдовските власти многократно отхвърлиха тези твърдения, като с основание подчертаха, че според конституцията Молдова остава военно неутрална държава, ангажирана с мира – като същевременно укрепва своята отбранителна способност. Предвид това, което Русия направи в Украйна, изглежда повече от разумно да мислим за подобрения в отбраната като застраховка срещу доказаните, агресивни практики, които Русия демонстрира.
• Отново излезе на преден план старият наратив, че народните протести са тайни операции на Запада за подклаждане към смяна на режима. Сега рупорите на Москва искат да ви накарат да повярвате, че Брюксел готви цветни революции в Сърбия, Унгария и Босна и Херцеговина. Без нито едно доказателство разбира се. И така, нека погледнем фактите. В случая с протестите в Сърбия, те започнаха в средата на декември 2024 г., след като бетонна инфраструктура на ЖП-гарата в Нови Сад се срути и уби 15 души. В Унгария хиляди хора излязоха по улиците да протестират срещу на нов закон, който на практика забранява ЛГБТИК+ парадите и ограничава правото на събиране. А в Босна и Херцеговина правните проблеми на лидера на Република Сръбска Милорад Додик започнаха не заради заговор на ЕС, а заради обвинителен акт на босненски съд, че е нарушил конституционния ред в страната.
• Много пъти сме писали за обсесията на Кремъл от нацистите. Етикетът “нацист” се лепи безразборно, с което Кремъл клевети истинските или мними противници на Русия. Сега ЕС се изправя да защити себе си и Украйна и – без изненада – рупорите на Кремъл отново прибягат до този език. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бе наречена „фюрер“, а ЕС беше обвинен, че се е превърнал в бастион на либералния тоталитаризъм. Този крещящ опит Русия да бъде представена като жертва на предполагаема европейска агресия дойде след решението на ЕС да мобилизира допълнителни 800 милиарда евро за нуждите на отбраната. С подобни фалшиви обвинения Кремъл иска да отклони вниманието от действителната, отдавна известна руска агресивна позиция. Русия иска война, а не мир.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

• Нелогичната логика на Кремъл (27.3.2025)
• Измислена реалност (20.3.2025)
• Замаскиране на неудобната истина (13.3.2025)
• Злоба над бездната (6.3.2025)