Един от ключовите приоритети на Европейската комисия (ЕК) за периода 2019-2024 г. е мащабната цифровизация на страните от Европейския съюз (ЕС). Кризата породена от COVID-19 забърза тези процеси и доказа нуждата от тях. ЕС приема различни действия, с които всички да бъдат включени в процеса на цифровизация и се стреми да осигури общ стандарт за държавите.
Основни тенденции в цифровизацията в България
За проследяване на напредъка постигнат в държавите членки на ЕС в областта на цифровите технологии, всяка година се публикува доклад за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).
България се нарежда на 26-о място от 27-те държави-членки на ЕС в индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки.
За поредна година страната ни не е постигнала особено добри резултати по повечето показатели на DESI, което помага да бъдат идентифицирани областите, в които са необходими приоритетни действия. Предвидените инвестиционни средства по инструмента NextGenerationEU и националния План за възстановяване и устойчивост могат да допринесат за подобряването на резултатите на България в следващите години.
Според показателите на DESI:
- едва 32,6 % от населението на България притежава поне основни цифрови умения (средна стойност за ЕС: 45,7 %);
- Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС);
- В областта на Свързаността, България постига много добър резултат при покритието с ‚Fibre to
the premises coverage’ (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). - Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от МСП достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% - услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г.
- Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средната стойност за ЕС от 65%.
Цифровото десетилетие
Европейската комисия е твърдо решена настоящото десетилетие да се превърне в цифровото десетилетие на Европа. Европа трябва да укрепи своя цифров суверенитет и да определи собствени стандарти, като акцентира по-специално върху данните, технологиите и инфраструктурата.
Цифровото десетилетие е насочено към предоставянето на повече възможности на гражданите и бизнеса. Акцентът ще е върху цифровото разделение, защитата от фалшиви продукти, киберкражби и дезинформация. За да превърне амбициите си в конкретни цели, ЕК създава т. нар. „Цифров компас“. Той задава четири основни цели:
- население с дигитално образование и достатъчно професионалисти в сферата;
- сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури;
- дигитална трансформация за бизнеса;
- дигитализация на обществените услуги.
Всички начинания по изпълнение на тези цели ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС, държавите и индустрията, като същевременно поне 20% от плановете за възстановяване трябва да са насочени към тази област.
Каква е стратегията на България за цифровизация
Стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“
Цифровата трансформация е необходим процес на технологично развитие на България за създаване на условия за иновации и растеж на бизнеса, повишаване ефективността на работната сила, конкурентоспособна цифрова икономика и висок стандарт на гражданите. Водени от стратегическите цели на страната ни за ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата, заложени в „Националната програма за развитие на България 2030“, към 2030 г. България трябва да изгради функционираща и сигурна среда за отключване на пълния потенциал на цифровите технологии за цифрова трансформация на всички ключови сектори, достигайки средноевропейските стойности на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото DESI. Основните цели са разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации, отключване на потенциала на данните, цифровизация в полза на кръгова и нисковъглеродна икономика и повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.
Национална програма „Цифрова България 2025“
С тази програма се цели модернизиране и повсеместно въвеждане на интелигентни ИТ решения във всички сфери на икономиката и социалния живот, чрез създаване на среда за широко прилагане на информационните и комуникационни технологии, национална инфраструктура, иновативни електронни услуги от нов тип за бизнеса и гражданите, единни стандарти и постигане на висока степен на мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост.
Киберсигурност
Общ регламент относно защитата на данните
Регламентът е важна стъпка за укрепване на основните права на физическите лица в цифровата ера и за улесняване на извършването на стопанска дейност чрез изясняване на правилата за предприятията и публичните органи на цифровия единен пазар. Изготвянето на един единствен законодателен акт също така ще сложи край на разпокъсаността в различните национални системи и на ненужната административна тежест.
Нова стратегия на ЕС за киберсигурността
Стратегическите инициативи включват:
- Създаден е общоевропейски кибернетичен щит, състоящ се от оперативни центрове за сигурност, използващи изкуствен интелект и машинно самообучение за откриване на ранни сигнали за предстояща кибератака и позволяващи предприемането на действия преди понасянето на щети;
- Съвместно киберзвено, което ще обедини всички общности в сферата на киберсигурността с цел споделяне на осведомеността за заплахите и за колективна реакция на инциденти и заплахи;
- Европейски решения за укрепване на сигурността в интернет в световен мащаб, включително публична услуга за разрешаване на DNS в ЕС (EU DNS Resolver Service);
- Регламент за осигуряване на интернет на сигурните предмети;
- Засилено сътрудничество в областта на киберотбраната, по-специално чрез преразглеждане на политическата рамка за киберотбраната;
- Повече и по-интензивни кибердиалози с трети държави и регионални и международни организации, вкл. НАТО.
Законодателен акт за цифровите услуги
През ноември 2022 г. влязоха в сила нови европейски правила за онлайн платформите, известни като Законодателен акт за цифровите услуги. С тези правила се въвежда безпрецедентно равнище на публичен надзор върху онлайн платформите в целия Съюз както на национално равнище, така и на равнище ЕС, с цел създаване на по-безопасно и по-отворено онлайн пространство. Законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага за всички цифрови услуги, посредством които потребителите закупуват стоки и ползват услуги или съдържание, например онлайн пазарите, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения и онлайн платформите за пътувания и настанявания.
Законодателният акт за цифровите услуги е регламент, който ще се прилага пряко в целия ЕС.
За да подпомогне прилагането на тези правила с технически и научен експертен опит на най-високо ниво, Съвместният изследователски център (JRC) създава Европейски център за прозрачност на алгоритмите (ЕЦПА). Центърът ще подпомага Комисията с технически експертен опит, научни изследвания и прогнози при изпълнението на изключителната ѝ роля да осигурява надзор и принудително изпълнение на предвидените в ЗАЦУ системни задължения на много големите онлайн платформи и търсачки. Той ще разчита на екип от специализирани експерти в областта на алгоритмичните системи, като ще се използва опит в различни дисциплини, за да бъдат отчетени различни гледни точки от технически, етичен, стопански, правен и екологичен характер. Централен момент на изследване ще бъде прозрачността на алгоритмите, с цел да се гарантира, че решенията, вземани от алгоритми в полза на предоставянето на цифрови услуги, са прозрачни, обясними и в съответствие със задълженията за управление на риска на много големите онлайн платформи и търсачки.
Очаква се ЕЦПА да започне пълноценна дейност през първото тримесечие на 2023 г. По-голямата част от персонала ще бъде разположен в Съвместния изследователски център със седалище в Севиля (Испания), но той ще работи в тясно сътрудничество и с колеги от JRC, разположени в Испра (Италия) и Брюксел (Белгия).
За да разшири настоящия екип и да осигури най-добрите таланти в тази област, JRC стартира кампания за набиране на персонал, в която се търсят експерти в областта на науката за данните, алгоритмичния дизайн, алгоритмичния одит и други тясно свързани области.
Как България може да се възползва от помощта на ЕС
Създадена е нова програма „Цифрова Европа“, чиято основна идея е да изпълни амбициозните цели, които ЕК си е поставила. Тя ще предоставя финансиране в пет ключови области: суперкомпютри, изкуствен интелект, киберсигурност, дигитални умения и гарантиране на широкото използване на цифрови технологии в обществото.
За повече информация:
България като част от цифрова Европа
Суперкомпютър Discoverer
България разполага със суперкомпютър Discoverer. Суперкомпютърът е част от мрежата от високопроизводителни изчислителни технологии на ЕС. Той може да обработва огромни масиви данни, което ще намери приложение в медицината, в прогнозите на климатичните промени, в анализа на трафика и в други общественозначими дейности. Машината ще спомогне за насърчаване на научните изследвания в ЕС, например чрез осигуряване на високоемисионно моделиране на молекулярни взаимодействия или провеждане на симулации за въздействието на сеизмичните вълни, както и на много други изследователски приложения в областта на здравеопазването, енергетиката или инженерството.
С помощта на EuroHPC Discoverer България може да насърчава научните изследвания и да бъде по-добре интегрирана в паневропейските иновационни екосистеми. Това ще стимулира научните изследвания с висока степен на интензивно използване на данни в области като медицината, промишлеността или сигурността. Този нов суперкомпютър ще помогне на европейските потребители да дадат тласък на научните изследвания и иновациите, независимо от това къде се намират в Европа.
WIFI4EU - Безплатен интернет за европейците
Чрез инициативата WiFi4EU Европейската комисия насърчава безплатния достъп до безжичен интернет за гражданите на обществени места, включително паркове, площади, обществени сгради, библиотеки, здравни центрове и музеи в общини в цяла Европа. Тази инициатива дава възможност на общините да кандидатстват за ваучери на стойност 15 000 евро за инсталиране на Wi-Fi оборудване на обществени места, където все още няма точки за достъп до безжичен интернет.
Към месец август 2020 г. 232 от общо 265 общини в България получиха ваучер за WiFi4EU. Вижте повече информация за инициативата и карта на общините в България получили ваучери.
Без роуминг
На 15 юни 2017 г. ЕС премахна таксите за роуминг. При пътуване в ЕС потребителите могат да се обаждат, да изпращат SMS или да сърфират на мобилните си телефони на цената, която плащат в своята страна. Благодарение на общите усилия на ЕС офертите за „роуминг както у дома“ стават устойчиви за хората и предприятията, като в същото време се гарантира възстановяване на разходите и се поддържа конкурентоспособността на националните пазари на роуминг на едро.
През декември 2021 г. бе постигнато политическо споразумение от Европейския парламент и държавите членки по новия регламент относно роуминга, който ще удължи до 2032 г. съществуващата система и също така ще донесе нови предимства. Предвижда се правилата да влязат в сила на 1 юли 2022 г. — навреме, за да се осигури непрекъснатост на предимствата на „роуминг като у дома“ за гражданите.