Skip to main content
Лого на Европейската комисия
Представителство в България
Научни изследвания и иновации в България

Научните изследвания и иновации са ключови за икономическото развитие на България

Научните изследвания и иновациите са един от най-важните компоненти за бъдещето развитие и напредък както на страните, така и на целия Европейски съюз (ЕС). Политиката на Съюза в тази област се стреми да поддържа конкурентоспособността му и е необходима за засилване ролята на ЕС в глобален мащаб. Приоритетите, заложени за периода 2019-2024 г., не могат да станат факт без успешни научни изследвания и иновации. Възможностите, които ЕС предлага на изследователите и учените от всички страни, са многобройни, а модерните обществени предизвикателства насърчават съвместната международна научна дейност.

Едно от предизвикателствата, пред които е изправено обществото е кризата, породена от COVID-19. Вирусът постави медицинско предизвикателство пред научната общност, но с помощта на средства, отпуснати от ЕС, бяха разработени успешно ваксини от най-ново поколение, за които са допринесли редица научни изследвания проведени още през периода 2007-2019 г. Още в началото на пандемията Европейската комисия взе решение да отпусне 10 млн. евро за разработки за ваксина. Малко по-късно ЕК обеща и над 1 млрд. евро за ваксини, разработки, диагностика и лечение по програмата „Хоризонт 2020“.

Европейската комисия предвижда възстановяването на държавите от кризата чрез поставяне на акцент върху научните изследвания, зелените иновации и модерните технологии.

България и иновациите

За да се измери напредъка на страните от ЕС по отношение на иновациите, всяка година се използва т.нар. Европейски индекс за иновации (EIS), който насочва държавите към определени сфери на обществения живот, които имат нужда от повече изследвания и иновации. Индексът предоставя сравнителна оценка за различните държави и мотивира научната дейност за подобряването на конкурентоспособността. Според него България е предпоследна по иновативност сред страните в ЕС и влиза в групата на „скромните иноватори“, тъй като е под 50% от средното ниво за Съюза за 2020 г., което показва необходимостта от насърчаването на иновациите в страната ни, особено в контекста на инструмента NextGenerationEU и националния план за възстановяване и устойчивост.

За да подкрепи страните да подобрят представянето си, Европейската комисия създаде Европейския съвет за иновации (EIC) чрез програмата „Хоризонт Европа“. Бюджетът му е 10,1 млрд. евро за периода 2021-2027 г., а целта му е да спомогне за създаването и развитието на иновативни идеи чрез пряко финансиране на компании (главно стартиращи компании и МСП) както чрез безвъзмездни средства, така и чрез инвестиции. Понастоящем инвестициите са под формата на директни капиталови или квази-капиталови инвестиции и се управляват от EIC Fund.

До момента в България има 22 проекта (главно в и около София и Варна), финансирани от Европейския съвет за иновации. Повече информация за възможностите за финансиране може да намерите тук:

https://eic.ec.europa.eu/about-european-innovation-council_en

https://eic.ec.europa.eu/eic-funding-opportunities_en

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_1150

България и научните изследвания

„Хоризонт Европа“ (2021-2027 г.) е 9-та рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации. Тя е най-голямата и най-амбициозната програма съществувала някога с бюджет от над 95 млрд. евро. Възложени са ѝ определени мисии, които са свързани с борбата с рака, въглеродно неутралните градове, изменението на климата, океаните и водите и здравето на почвата.

По предходната програма „Хоризонт 2020“ българските бенефициенти са около 300 организации, сред които научни институти, университети или бизнеси.

Част от успешните проекти с българско участие, финансирани от „Хоризонт 2020“:

  • Проект TheFSM е на тема „Подкрепа за пазара на данни и за икономика, базирана на данни“ и основната му цел е да предостави индустриална платформа за данни, която значително ще подобри начина, по който се провежда сертифицирането на храни в Европа.
  • Проект RAINBOW е на тема „Изчисления в облак“ и визията му е да проектира и разработи отворена и надеждна платформа за изчисляване на „мъглата“ (Fog computing), която улеснява разгръщането и управлението на мащабни, хетерогенни и сигурни услуги за „Интернет на нещата“. 
  • Проект MediaMotorEurope е на тема „Европа за растеж“ и ще стимулира решения, които могат да се справят с предизвикателства като дезинформация, достъпност, потребителски интерфейси и използване на данни.
  • Проект  BOWI е на тема „Повсеместно навлизане на умните предмети“ и има за цел справяне с предизвикателството за ограничения капацитет на цифровите иновационни центрове за подпомагане на повсеместното навлизане на умните предмети в живота.
  • Проект QualitEE има за цел да увеличи инвестициите в услугите за енергийна ефективност в сградния сектор на ЕС, както и да повиши доверието в доставчиците на тези услуги.
  • Проект REPLACE, който има за цел да популяризира ползите и възможностите за подмяна на старо, скъпо и замърсяващо отопление с ново и чисто отопление на основата на възобновяеми енергийни източници.

Общото финансиране, което България е получила по рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, се равнява едва на 0,26% от целия бюджет на програмата, като резултатите показват скромно представяне на страната.

Програмата „Хоризонт Европа“ с рекордния си бюджет дава нова възможност на страната да развие научния си капацитет и да участва в иновативните процеси в Европа.

Тъй като 40 % от бюджета на тази работна програма по „Хоризонт Европа“ са предназначени за повишаване на устойчивостта на Европа, благодарение на нея Европа ще стане по-екологична и по-добре подготвена за цифровата трансформация. сега програмата „Хоризонт Европа“ е изцяло отворена за бизнеса. бих искала да насърча изследователите и новаторите от целия европейски съюз да кандидатстват и да намират решения за подобряване на нашето ежедневие.

Мария Габриел, комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта

Повече информация можете да откриете тук.

Освен това Планът за възстановяване и устойчивост предвижда реформи в тази област, които да доведат до по-ефективно използване на средствата, предоставени от ЕС. Предвидените в Плана реформи са в три насоки – изпълнение на обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите в полза на ускорено икономическо и обществено развитие на страната, програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновация, и повишаване на иновационния капацитет на БАН в сферата на зелените и цифровите технологии. Инструментът NextGenerationEU дава възможност на държавите да извлекат поуки от кризата, породена от пандемията от COVID-19 и чрез националния план за възстановяване и устойчивост България ще има възможност да стимулира модерната научна дейност и иновациите.

Още възможности за европейско финансиране за България

Изследователите от България могат да търсят безвъзмездно финансиране и обществени поръчки от ЕС в онлайн платформата „Единна зона за електронен обмен на данни“ (SEDIA).