Околна среда и зелен преход

Замърсяването на околната среда, обезлесяването и изменението на климата са проблеми с реални последствия върху живота на хората в България и по света. Именно поради това Европейската комисия пое ангажимент да положи усилия за опазването на околната среда и да превърне Европа в неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. За постигането на тези цели ще допринесе Европейският зелен пакт. ЕС ще преобразува климатичните предизвикателства във възможности за изграждането на съвременна, модерна икономика, с по-чиста енергия, по-трайни продукти и ориентирани към бъдещето работни места.

Европейският зелен пакт поставя амбициозни цели, но предлага и постижима времева рамка. Той ще допринесе за трансформацията на икономиката на ЕС в конкурентоспособна, модерна и ресурсно ефективна икономика, при което:

• към 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове
• икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси
• нито един човек или регион няма да бъде изоставен да се справя сам със зеления преход.

Европейският зелен пакт гарантира възстановяването от пандемията от COVID-19 чрез предоставяне на помощ на бизнеса, за защита на работните места и създаване на устойчив растеж. Една трета от инвестициите в размер на 2,018 трилиона евро по текущи цени по линия на Плана за възстановяване, инструмента NextGenerationEU и седемгодишния бюджет на ЕС ще се използват за финансиране на зеления преход. Това ще спомогне за трансформирането на климатичните и екологичните предизвикателства във възможности във всички области на политиката, които ще доведат до икономически растеж и нови работни места.

ЕС вече е световен лидер в борбата срещу изменението на климата и въведе законодателство, обхващащо всички сектори на икономиката за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение. Действащите в последните години програми поощряват държавите да започнат плавния преход към зелена трансформация.

За преодоляването на климатичните предизвикателства важна роля играе също и личният пример. По данни на Евробарометър, само 21% от българияте смятат, че са лично отговорни за справянето с изменението на климата. Когато обаче са помолени да изберат от списък с 15 възможни действия за борба с изменението на климата, 84% от анкетираните в България казват, че поне едно действие се отнася за тях. Всеки един от нас може да допринесе за промяната, като се включи в Европейския пакт за климата — инициатива, която помага на общностите да споделят и прилагат мерки за борба с изменението на климата и дава възможност на гражданите и бизнесите да поемат личен ангажимент за промени в ежедневието си, които да дадат кумулативен положителен ефект.

Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“

Действащата в момента програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ цели намаляване на замърсяването и подобряване на състоянието на околната среда. Приоритетните области са климатът, морските води, управлението на ресурси и кръговата икономика, а целевите групи - общините, образователните и научни организации, частният и неправителственият сектор и широката общественост. Общият бюджет на програмата е 15,29 млн. евро, от които 2,29 млн. евро са национално финансиране. Предвижда се изпълнението на програмата да продължи до 2024 г.

Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 – 2024 г.)

Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. е разработена въз основа на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги, сключено между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на атмосферния въздух. Националната програма включва мерки, насочени към секторите, за които е установено, че имат основен принос за замърсяване с фини прахови частици – битовото отопление и транспорта.

Рационализиране на решенията

България е предприела стъпки за осигуряване на рационализиране на оценките в областта на околната среда чрез включване на оценката за съвместимост по Директивата за местообитанията, процеса на разрешаване в областта на комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC) и процеса „Seveso“ относно химическата безопасност в своите процедури по оценяване на въздействието върху околната среда. Това рационализиране спомага за намаляване на административната тежест, засилва съгласуваността и ускорява процеса на вземане на решения, а усилията следва да се съсредоточат върху правилното прилагане на тези разпоредби.

Европейската комисия въведе Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт като част от Европейския зелен пакт. Той включва Механизма за справедлив преход, който е ключов инструмент за осъществяване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика по справедлив начин, за да няма изоставени, които сами да се изправят пред това предизвикателство. Чрез Механизма ще се мобилизират значителни инвестиции на стойност 65 - 75 млрд. евро през периода 2021- 2027 г. в подкрепа на гражданите на регионите, които са най-силно засегнати от прехода. Сумата предвидена за България за периода 2021-2027 г. е около 458 млн. евро, която е петата най-голяма по размер.

Освен това България отново ще е част от една от водещите програми на ЕС за финансиране в областта на околната среда и климата - програмата LIFE,  по която вече са финансирани пет български проекта. Програмата е създадена с цел допринасяне за изпълнението, актуализирането и развитието на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда и климата чрез съфинансиране на проекти с европейска добавена стойност.

Средствата на ЕС, достъпни за всички държави членки на ЕС, които могат да бъдат използвани за изпълнението на националните енергийни и климатични планове, включват:

• 91 милиарда евро от Horizon Europe;
• 9,1 милиарда евро от InvestEU;
• 29,9 милиарда евро от Механизма за свързване на Европа;
• 360 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост;
• 0,9 милиарда евро от Инструмента за техническа поддръжка;
• 5,4 милиарда евро от програма LIFE;
• 8,2 милиарда евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони;
• 140 милиарда евро от Фонда за иновации.