Миграцията в ЕС: обобщена информация и полезни връзки

Миграцията не е ново или необичайно явление. Добре управляваната миграция носи ползи за икономиката, растежа и иновациите. В повечето случаи мигрантите с право да работят допринасят активно както за икономическото, така и за социалното благосъстояние на страната, в която живеят. Европейският съюз работи за дългосрочно и ефективно управление на миграцията, с което ще осигури законни пътища за лицата, които се нуждаят от закрила, като същевременно ограничи незаконната миграция.

Речник

• Мигрантът е лице, което напуска една държава или регион, за да се установи на друго място по редица причини (присъединяване към семейството, намиране на работа, учене или бягство от война).
• Бежанецът е лице, което бяга от страната си на произход поради основателни опасения от преследване по причини, свързани с раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Бежанците не могат да се върнат в обичайното си местопребиваване, тъй като безопасността им не е гарантирана.
• Лице (гражданин на държава извън ЕС или лице без гражданство), което кандидатства за убежище в ЕС, става търсещо убежище лице или кандидат за убежище.
• Временната закрила е извънредна мярка за предоставяне на незабавна и временна закрила в случай на голям поток на разселени лица от държави извън ЕС, които не са в състояние да се завърнат в страната си на произход (например украинци, бягащи от страната си поради войната).

По-голямата част от мигрантите пристигат законно в ЕС: през 2021 г. съотношението е било 3 млн. законни спрямо 200 000 незаконни пристигания според статистиката за миграцията към Европа. По данни на „Фронтекс“, през 2022 г. броят на незаконно пристигналите лица от държави извън ЕС е около 330 000, сравнено с 1,8 млн. през 2015 г.

Актуални обобщени данни за миграцията в ЕС могат да бъдат намерени и в Доклада относно миграцията и убежището за 2022 г., а всяка отделна държава поддържа собствена статистика.

Специализираните агенции на ЕС предоставят оперативна подкрепа на държавите членки в управлението на миграцията:

• Граничната и бреговата охрана на Frontex подпомагат националните органи в управлението на миграцията, борбата с трансграничната престъпност и охраната на границите.
• Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) подпомага държавите членки при осигуряването на подходящи условия за лицата, търсещи убежище, както и в процеса на предоставяне на убежище.
• Европол анализира тенденциите в престъпността в ЕС. Работата му обикновено се състои в справяне с престъпления, които изискват международен подход и сътрудничество между няколко държави в рамките на ЕС и извън него.
• Европейският център за борба с контрабандата на мигранти (EMSC) на Европол, който обединява някои от най-добрите следователи в Европа, подпомага полицията и граничните органи да координират сложни трансгранични операции за борба с контрабандата.
• EMSC сътрудничи тясно с партньорски агенции на ЕС, занимаващи се със съдебно сътрудничество (Eurojust) и управление на границите (Frontex).

Границите на ЕС

• Европол и Евроюст, с подкрепата на Frontex, подпомагат държавите членки на ЕС в разследваниятя за разбиване на престъпни мрежи, участващи в контрабанда на мигранти и трафик на хора.
• За да се подобри управлението на външните граници, ЕС изгражда Системата за влизане/излизане (EES) и системите на ЕС за разрешаване на пътувания (ETIAS). Те ще спомогнат да се провери всяко лице, преминаващо външната граница, в европейските бази данни за сигурност.
• Frontex изгражда постоянен корпус от гранични служители на разположение на държавите членки, за да се укрепи управлението на външните граници на ЕС.

През март 2023 г. Европейската комисия стартира два пилотни проекта по границите с България и с Румъния, изпълнявани с техническа и финансова подкрепа от агенциите на ЕС EUAA, Европол и Frontex. Проектите предоставят интегриран пакет от мобилна и стационарна инфраструктура — от автомобили до камери, от наблюдателни кули до електронно наблюдение. Предвижда се да стартират и инициативи, насочени към подобряване на процедурите по преминаване на границите.

Връщане и обратно приемане

• Политиката на връщане действа като демотивиращ фактор за незаконната миграция. ЕК изготви оперативна стратегия за по-ефективни връщания и Препоръка относно взаимното признаване на решения за връщане и ускоряване на връщанията.
• Вижте още детайли в Доклада за сътрудничеството на ЕС с трети страни в областта на обратното приемане (2021 г.)

Новият Пакт за миграцията и убежището, предложен от Европейската комисия през 2020 г., предвижда баланс между солидарността и отговорността между държавите членки, така че никоя отделна страна да не носи еднолично непропорционална отговорност при справянето с предизвикателствата, свързани с миграцията. Целта на Пакта е да гарантира, че ЕС като цяло ще се справи с незаконното пристигане на мигранти и ще се погрижи за лицата, търсещи убежище. През юни 2023 г. държавите членки на ЕС договориха общ подход по два ключови законодателни акта, част от Пакта: преговорна позиция във връзка с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище и Регламента относно управлението на убежището и миграцията. Тази позиция ще послужи за основа на преговорите между председателството на Съвета и Европейския парламент.

• Чрез графиката тук можете да се запознаете със следващите стъпки по пътя към приемането на Пакта. 
• На този линк можете да научите кои елементи от Пакта са приети, готови за приемане, неприети, и на етап тристранни преговори (т.нар. триалог) между ЕП, Съвета на ЕС и ЕК.

Пакетът за уменията и талантите от 2022 г. допълва Пакта и поставя основите на политика за законна миграция, която ще бъде от полза за икономиката на ЕС. Така ще се засили сътрудничеството с държави извън ЕС и ще се подобри цялостното управление на миграцията в дългосрочен план.

Европейският съюз и държавите членки работят заедно и в областта на интеграцията. Планът за действие на ЕС относно интеграцията и приобщаването дава възможност на правителствата да разработят свои собствени стратегии, модели и действия за посрещане и интегриране на бежанците и лицата, търсещи убежище. Планът подпомага държавите чрез инструменти за финансиране и улеснява обмена на добри практики. ЕС предоставя финансова подкрепа на държавите членки основно чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ).

Законната миграция допринася за балансиране на последиците от застаряването на населението и намаляването на хората в трудоспособна възраст. Без миграция населението на континента ще намалее още повече. Работниците от държави извън ЕС помагат за справяне с недостига на работна ръка и умения в определени сектори, като например домашния труд, строителството и административните услуги. Според европейско проучване, работниците мигранти са били от жизненоважно значение за поддържането на функционирането на основни услуги като училища, болници и селско стопанство по време на пандемията от COVID-19. Работниците мигранти допринасят за бюджетите на приемащите страни: проучване на ОИСР показа, че мигрантите като цяло плащат повече данъци и социални осигуровки, отколкото получават под формата на помощи.

Делът на роденото в чужбина население в ЕС е по-нисък отколкото в повечето държави с високи доходи. Това означава, че в сравнение с други западни страни, Европа няма непропорционално висок дял мигрантско население. За повече информация вижте Статистика за миграцията към Европа.

ЕС е безопасно убежище за много хора, които са застрашени от войни и преследвания в родните си страни. Миграционната политика на ЕС е приведена в съответствие с международното право и с Хартата на основните права на ЕС. Като страна по Женевската конвенция ЕС предоставя убежище на всички хора, бягащи от преследване и търсещи безопасност.

Именно това прави ЕС за хората, които бягат от войната в Украйна, а през 2015 и за тези, бягащи от войната в Сирия. Като цяло през 2021 г. държавите от ЕС предоставиха форма на защита на около 275 000 души от много различни националности. От 2014 г. насам около 1,2 милиона сирийци са получили статут на бежанец или субсидиарна закрила в ЕС.

В отговор на войната в Украйна беше мобилизирана безпрецедентна финансова помощ за държавите членки, които приемат все по-голям брой украински бежанци, по-специално Полша, Румъния и Словакия. ЕС оказва и непрекъсната подкрепа на държавите членки в логистичен и оперативен план. ЕС предложи регламентиран подслон за украинските бежанци и задейства механизъм за временна закрила. Благодарение на съвместните усилия на държавите членки и институциите на ЕС, в платформата за временна закрила бяха качени около 4 милиона регистрации. Уебсайтът за солидарност с Украйна съдържа информация на различни езици, включително български, както за бежанците, така и за хората, които предлагат помощ.

От 2022 г. насам украинските граждани имат право на безвизово пътуване в рамките на Европейския съюз и се ползват от временна закрила, където и да пребивават. Мнозинството граждани на ЕС са съгласни с подхода на ЕС за подкрепа на Украйна: проучване на „Евробарометър“ от лятото на 2023 г. – т.е. година след руското нахлуване в Украйна – показва, че 91% от европейците са съгласни ЕС да предоставя хуманитарна помощ на Украйна, а 88% подкрепят приемането в ЕС на хората, бягащи от войната.

Още източници на информация

• Речник на Европейската мрежа за миграцията
• Инфомигранти
• Митове, които трафикантите на хора разказват на бежанците и мигрантите
• МОМ — информационен документ за движещите фактори за миграцията
• МОМ — Доклад за световната миграция за 2022 г. Гл. 8: за дезинформацията, свързана с миграцията.