Под прицел във вътрешността

Миналата седмица дезинформационната машина на Кремъл тъкмо се готвеше за атаки срещу една от предпочитаните си цели – ЕС и Украйна – с подигравки и присмех по адрес на срещата на върха на ЕС… и се случи немислимото. Най-големият терористичен атентат на руска земя през последните две десетилетия отне живота на най-малко 137 нищо неподозиращи хора, присъстващи на концерт в „Крокус Сити Хол“ в покрайнините на Москва на 22 март. Този трагичен и достоен за съжаление акт на тероризъм провокира у идеолозите на Кремъл още по-яростна дезинформация, конспирации и манипулативна реторика.

Първосигнална реакция

За тези, които следят дезинформационната тактика на Кремъл не от вчера, първоначалната реакция на руското правителство след атентата не беше изненада – реакцията се състоеше в гръмки и недвусмислени обвинения срещу „нацистка Украйна“, която била отговорна за атаката – въпреки че терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност и дори сподели потресаващ видеозапис от атаката в потвърждение, че е извършила терористичния акт.

Обаче версията как ислямисткият тероризъм атакува във вътрешността на Русия не се вписва в големия дезинформационен наратив на Кремъл, който клейми Украйна като „терористична държава“. Затова първоначалната реакция беше да се отрече версията, че ИД стои зад атентата и да се обвини Украйна. Впрочем на главния лъжец в Кремъл му бяха нужни почти три дни да признае вината на „радикалните ислямисти“ за атентата.

Всъщност не става дума просто за добре отиграна първосигнална реакция от страна на руските медии. Оказва се, че те са получили директни заповеди от Кремъл да подчертаят възможните следи от „украинско участие“ в репортажите за атентата. Не за първи път Кремъл спуска опорни точки, или т.нар. „темник“, за да контролира медийното отразяване. Вижте друг неотдавнашен пример в публикацията на “EUvsDisinfo”.

Дезинформационният наратив „Украйна го направи“ не се оказа толкова бетонно твърд, колкото би искал Кремъл – дори Лукашенко в Беларус, един от най-близките лакеи на Кремъл, влезе в противоречие с версията на Путин за украинско участие в терористичния акт.

Доброто старо „Cui bono?“

Когато искат да свържат очевидно несвързани проблеми или събития, руските разпространители на дезинформация ползват специфичен реторичен инструмент, който задава привидно искрения въпрос „кой би имал полза от това?“ – или cui bono? – и после оставя лоялните разпространители на конспиративни теории да се развихрят. Именно по този начин постъпи Путин след като събра смелост да говори пред скърбящата нация почти цял ден след атентата. С други думи, изкривената реалност на Кремъл използва тази реторика да внуши връзка между ИД и Украйна. Не се заблуждавайте, защото сме виждали този безогледен манипулативен трик вече много пъти.

И пак са виновни англосаксонците

Кремъл винаги има готов отговор на въпроса „cui bono?“ – той беше зададен и след случилото се на 22 март. След като Путин публично постави този въпрос, шлюзът от конспирации и неоснователни обвинения се отвори. Като се започне от твърденията, че ИД е създадена от Запада, който я използва, за да атакува Русия; мине се през версиите, че Великобритания и САЩ са вкарали терористи от ИД в украинската армия; та се стигне и до по-екзотични послания, че „Крокус Сити Хол“ е подпалена със същите химикали, използвани при пожара в „Нотр Дам“ или че западните медии проявяват солидарност с терористите от ИД.

За пореден път нишката, свързваща всички тези безпочвени обвинения, е внушението, че зад всичко стоят англосаксонците с тяхната лоша слава. Кремъл очевидно има обсесия от англосаксонците. Сякаш имат пръст във всичко – от свалянето на руски военнотранспортни самолети до взривяването на язовири и на газопроводи.

Тази мания граничи с патология, а постоянните обвинения срещу група, която олицетворява Запада в очите на Кремъл, всъщност формират ядрото на един от най-плодовитите дезинформационни наративи на Кремъл – безпочвената версия, че Русия води екзистенциална война срещу „колективния Запад“. В “EUvsDisinfo” многократно сме писали за тези съзнателни усилия за подклаждане на обсаден манталитет в Русия.

Дребнава ревност

Преди атентата основната тема, която пропагандистите на руското ръководство дискутираха в техните безкрайни телевизионни „дискусии“ беше срещата на Европейския съвет и Съвета за асоцииране ЕС-Украйна. В нещо, което може да се опише единствено като пристъп на дребнава ревност, про-кремълските медии иронизираха все по-близките отношения между ЕС и Украйна, наричайки Европа „разорена“, а Украйна – „токсична“.

Наративът „ЕС е разорен и не може да помогне на Украйна“ бързо беше подплатен чрез връзка с въпроса за евентуално използване на замразени руски активи във възстановяването на Украйна и злорадството от липсата на постигнато решение на ЕС за това. Тонът на медиите от мрежата на Кремъл по темата за перспективите на Украйна за членство в ЕС беше изцяло пренебрежителен, а идеята за изпращане на военни части от ЕС или НАТО в Украйна беше подложена на подигравки. Същевременно медиите продължиха да повтарят, че Западът има агресивни намерения спрямо Русия.

След като половин седмица представяха Украйна като пропаднала, слаба и фалирала, агентите на руската дезинформация трябваше да се обърнат на 180 градуса, за да представят Украйна като „мозък“ на тероризма, който дърпа конците навсякъде. Това може да изглежда странно за журналисти, спазващи редакционни стандарти и почтеност, но за рупорите на Кремъл това е просто поредният епизод, в който наричат черното бяло. Не се заблуждавайте.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• В светлината на десетте години, изминали от незаконното анексиране на Крим, прокремълските медии отново насочиха манипулативния си поглед към анексирания украински полуостров, разпространявайки обичайните лъжи и дезинформация за очевидното заграбване на земя, което Русия осъществи през 2014 г. Този път наблюдавахме и малко по-креативен аспект – версията, че ООН си затваря очите как Украйна уж лишава Крим от достъп до вода. Въпреки че водоснабдяването на Крим наистина беше спряно през 2014 г., Украйна изложи ясни условия, в съответствие с Резолюцията на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., за възобновяване на водоснабдяването. Русия категорично отказа тези условия. Експертите на ООН настояват, че според международното право, Кремъл носи основната отговорност за осигуряване на достъпа на цивилното население на Крим до вода. Следователно Кремъл сега прехвърля вината върху ООН.
• На дезинформаторите на Кремъл им се привиждат шпиони и конспирации навсякъде. И така, в класическа фройдистка проекция на собствените пороци на Русия, те обвиняват мисията на ЕС в Армения, че събира разузнавателна информация. Обвинението се хвърля в контекста на ратифицирането от Армения на Споразумението между Армения и ЕС относно статута на мисията на ЕС в Армения, както и решението на Съвета по външни работи на ЕС за разширяване на мисията и увеличаване броя на наблюдателите. От самото начало тази изцяло гражданска мисия е напълно прозрачна относно плановете си да функционира от шест центъра.
• Друга стара, но златна дезинформационна песен от вечния репертоар на Кремъл – абсурдното твърдение, че разширяването на НАТО е причина за военните действия в Украйна. Повтарящият се наратив за разширяването на НАТО има за цел да оправдае агресивната война на Русия срещу Украйна и да я представи като акт на самоотбрана. Русия носи цялата отговорност за войната срещу Украйна. Лично Путин взе решението да нахлуе в Украйна и да започне най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война. Вижте нашата поредица от шест части с опровергани твърдения на Путин – „Какво каза Путин и какво всъщност имаше предвид“ – част VI.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

Посланията, които носи преизбирането на Путин (21.3.2024)

Обилно подхранване на страхове и размахване на плашила (14.3.2024)

Колко години война (28.2.2024)

Пирови победи и гробно мълчание (22.2.2024)

Какви ги върши Кремъл по света (15.2.2024)

Разноликите наративи на Москва за европейската подкрепа за Украйна (8.2.2024)