Направо към основното съдържание
Представителство в България
Бюлетин31 Aвгуст 2023 г.Представителство в България

Мълчанието на Кремъл: оглушително и красноречиво

Седмичен преглед на руската дезинформация от EUvsDisinfo.

Седмичен преглед на EUvsDisinfo
(c) EUvsDisinfo

Последните няколко седмици бяха натоварени за Кремъл – като се почне от подновяването на историческите съветски мисии „Луна“, мине се през смъртта на Пригожин, и се стигне до първата след пандемията невиртуална среща на върха на БРИКС в Йоханесбург: имаше много събития, за които кремълските рупори се хванаха в опит да отвлекат вниманието на света от агресивната руска война срещу Украйна. Интересно е обаче, че дори най-гласовитите рупори бяха доста сдържани в отразяването на тези събития.

Пригожин – възход, падение и пак възход

До неотдавна руската пропаганда хвалеше усърдно убийците, преквалифицирали се в наемници от ЧВК „Вагнер“ и омразния им шеф Евгений Пригожин, представяйки ги в образа на героични и самоотвержени доброволци, борещи се в Украйна в защита на Матушка Русия от несправедливата война, поведена от „злия Запад“.

После, на 24 юни, Пригожин вдигна бунт и поведе „Вагнер“ на поход към Москва и публиката затаи дъх: действително доста неудобен момент за прокремълските разпространители на дезинформация. Чак след като самият Путин нарече похода на Пригожин бунт и предателство срещу държавата в телевизионна реч, глашатаите му се усетиха и завъртяха пропагандната машина на пълни обороти в опит да омаловажат Пригожин и ролята на „Вагнер“ в руската „специална военна операция“ в Украйна. Но въпреки усилията им да спасят имиджа на непогрешимия Кремъл, щетата вече бе нанесена.

Извъртане на 180 градуса

По ирония на съдбата изпадането на Пригожин в немилост прерасна в реално падане в най-прекия смисъл на думата: самолетът, в който се смята, че е пътувал Пригожин заедно с други високопоставени членове на „Вагнер“, се разби на 23 август. Не им беше лесно на пропагандистите на Кремъл да овладеят спекулациите около тази самолетна катастрофа и пак се получи неудобна ситуация за тях – Путин изказа съболезнования на семейството на Пригожин, нарече го „талантлив човек“ и похвали неговия бизнес нюх и успехи. След това дезинформационният апарат на Кремъл трябваше бързо да направи нов завой на 180 градуса, след като два месеца не спираше да омаловажава ролята на „Вагнер“ и Пригожин – включително, както се твърди, епизод с оскверняване на гробища на „Вагнер“.

Тази промяна в тона едва ли може да се обясни с максимата „за мъртвите – или добро, или нищо“, дълбоко вкоренена в руската душа, защото близките до Кремъл дезинформатори едва ли са толкова благородни. Далеч по-вероятно е те просто да са искали да използват широко отразяваната тема за смъртта на Пригожин като повод за ново пропагандиране на добре известните кремълски обвинения.

И не се наложи да ги търсим дълго – твърденията, че Западът стои зад самолетната катастрофа на Пригожин започнаха да се разпространяват броени дни след инцидента. Даже бе приложен „креативен“ подход и последното записано видео на Пригожин бе използвано като доказателство, че го е ликвидирал Западът, за да му попречи да освободи Африка от колониализма. И за да допълним картината, не минахме и без обичайните обвинения срещу „украинските терористи“ и „подлите англосаксонци“. Така че – ако Пригожин действително е мъртъв – самата му смърт сякаш за последен път спомогна за разпространението на лъжите на Кремъл.

Оглушително мълчание

Типично е за близките до Кремъл пропагандатори да редуват излияния на високооктанова дезинформация по едни теми с пълно мълчание по други. Този подход бе приложен не само за смъртта на Пригожин. През последните седмици станахме свидетели на много мълчание и за други значими събития.

Първо, след месеци на биене в гърдите и твърдения, че украинската контраофанзива се е провалила, Кремълската дезинформационна мрежа стана все по-пестелива в репортажите си от фронтовата линия. Това е ярък пример за манипулиране на медийното пространство чрез ограничаване на достъпа до информация. Самото „отразяване“, което руските медии представят от фронта, е по дефиниция пълно с триумфализъм, но оскъдно откъм подробности.

Все по-трудна за поддържане обаче стават идеологическата фасада на „всичко е наред у дома“ и триумфалният тон. Когато на 30 август няколко руски военни съоръжения бяха подложени на мащабни атаки с дронове, московският апарат за дезинформация отприщи тирада от преувеличени ядрени заплахи и призиви за война. Докато някои се стремяха да вдигнат залога, като призоваваха за ядрени удари срещу прибалтийските страни, други заклеймяваха Украйна като терористична държава и омаловажаваха въздействието на тези атаки.

Друга тема, която получи мълчаливо отразяване от рупорите на Кремъл, беше решението на Дания и Холандия да доставят изтребители F-16 на Украйна. Неколцина разбира се надигнаха гласове, че това решение е „ескалация“ – те наричаха „ескалация“ и предишните доставки на ракетни установки HIMARS, танкове „Леопард“ и другите видове военно оборудване, доставено на Украйна за самозащита. Може би затова този път повечето руски наративи се опитаха да прокарат тезата, че F-16 така и така няма да променят нещата за Украйна.

Луната: сол в раната

Преди 19 август медийната мрежа на Кремъл кипеше от спомени за старата слава на съветската космическа програма „Луна“ по повод „реанимирането“ на програмата с изстрелването на „Луна -25“. След това на 19 август космическият апарат изгуби контрол и се разби неконтролируемо в луната, което рязко задраска тази тема от обичайното меню в наратива за славата и мощта на Русия.

Сякаш с цел да сипе още сол в раната и да направи мълчанието на Кремъл за катастрофата на „Луна-25“ още по-неудобно, само няколко дни по-късно Индия успешно приземи своя космически кораб „Чандраян-3“ близо до южния полюс на Луната. Излишно е да споменаваме, че това историческо събитие не получи особена разгласа в информационната мрежа на Кремъл с изключение на няколко кратки дописки, ограничаващи се само до сухите факти, с акцент върху поздравленията на Путин към Индия, а не дори върху самото постижение и неговата значимост.

Несъмнено ограничаването на информационното пространство и заглушаването на твърде силните гласове е предпочитана от Кремъл тактика за манипулация. Не е изненада, че дори най-шумните пропагандисти на Москва мълчат по теми, които биха могли да смутят шефа им в Кремъл.

Виртуално присъствие в новата геополитическа реалност

Друга тема, по която приближените до Кремъл глашатаи изпитваха дискомфорт да говорят, беше срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, отчасти поради факта, че за разлика от други лидери на БРИКС, Путин не присъства лично на срещата. Този път решението за онлайн присъствие не беше взето поради опасения за здравето – афинитетът на Путин към социалното дистанциране е добре документиран. Много по-вероятната причина той да присъства на форума само виртуално е заповедта за арест на Путин, издадена от Международния наказателен съд. От страх Южна Африка да не изпълни задълженията си по Римския статут, присъствието на руския лидер беше дистанционно. Близките да руското ръководство медии се опитаха да представят това решение като голяма дипломатическа любезност, показана от Путин към южноафриканските домакини.

В резултат на това, репортажите от срещата до голяма степен се фокусираха върху видео речта на Путин – без разбира се да се вторачват в неудобния момент, в който височината на гласа на Путин падна с няколко октави. Другият забележителен елемент, който привлече вниманието на Кремъл, беше решението да се поканят шест нови членове да се присъединят към БРИКС. Това беше широко рекламирано като предвестник на нов многополюсен световен ред, вещаещ края на западната хегемония. Ако това беше вярно, изборът на Путин да не присъства лично е странен.

Претопляне на стари конспирации

Дори и най-самоотвержените апологети на Кремъл са наясно, че човек не може да мълчи вечно. По-добрата стратегия за избягване на неудобни теми е да запълните ефира с разсейващи фактори – ето ви и повод да рециклирате стари теории на конспирацията, например отново да влезете в биолабораториите в момента, в който на Кремъл му се налага да замълчи. Този път контекстът беше осигурен от публикуването на Прегледа на биологичните заплахи, който Министерството на отбраната на САЩ изготвя периодично. Близките до Кремъл издания използваха доклада като „доказателство“, че САЩ уж разработват вражески биолаборатории в Украйна, за да създават изкуствено епидемии.

Друга, още по-ужасяваща, но не по-малко безпочвена теория на конспирацията, разпространявана от руските пропагандисти през последните седмици, е, че Украйна се занимавала с незаконен трафик на човешки органи. Грозната лъжа отново изплува с пускането на „документалния“ филм „Резервоари за бъбреци“ по RT – печално известния медиен рупор на Кремъл. Филмът беше своевременно рекламиран от руското външно министерство и от посолствата на Русия по света.

Ето и другите теми във фокуса на тазседмичния преглед на руската дезинформация от EUvsDisinfo:

  • Близките до руското ръководство издания са много загрижени, когато свободата на словото и политическите права изглеждат застрашени, особено на Запад. Този път тяхната загриженост беше насочена към Финландия – те твърдят, че финландският народ няма думата за присъединяването на страната към НАТО. И грам истина няма в тези твърдения, дори точно обратното. Непровокираната атака на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. доведе до огромна промяна на общественото мнение в полза на НАТО във Финландия, достигайки 74 процента малко след атаката на Русия и до 85 процента в момента на присъединяването на Финландия към НАТО. Подобна тенденция се наблюдава в Швеция, пак по същите причини.
  • Кремъл отдавна ползва манипулативната тактика на проектирането на собствените грехове на Русия върху другите. Поредното доказателство дойде от приближени до руското правителство експерти, които безпочвено и без никакви доказателства обвиняват западни правителства и НПО, че са замесени в трафик на украински деца. Неслучайно подобни твърдения се засилиха, когато Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Путин и на руския комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова заради „военно престъпление с незаконно депортиране на хора (деца)“. Тези престъпления са документирани – изцяло или поне частично – от ООН, ОССЕ, „Хюман райтс уоч“, „Амнести Интернешънъл“, а дори бяха направени и признания от руски и от международни официални лица, както и от местни представители, че са били извършени.
  • Случва се пропагандната машина на Кремъл да прибягва до още по-широк кръг от теми, използвани за отвличане на общественото внимание от некомфортните за Путин въпроси. Пример за тази тактика са твърденията, че САЩ са се опитали да организират преврата в Турция – тук целта е „с един куршум – два заека“: хем да се хули САЩ, хем да се посеят разногласия между съюзниците от НАТО. Няма доказателства за никакво участие на САЩ в преврата в Турция през 2016 и в президентските избори през 2023 г. САЩ ясно заявиха, че не са участвали в преврата, организиран от фракция на турската армия.
  • Ще завършим с още една „стара класика“ от руската дезинформация: тази за ширещата се русофобия, уж подклаждана от западните правителства, за да се отвлече вниманието на гражданите от собствената им бедност. Този често срещан наратив прави внушение за неизбежен крах на Запада, произтичащ от неговите русофобски нагласи и политики. Въпреки че е сложно да се оцени нивото на социално и икономическо благосъстояние на дадена държава, все пак е доста показателно, че 13 държави членки на ЕС заемат първите 20 места в Индекса за човешко развитие на ПРООН, а Русия е на 52-ро място в същата авторитетна световна класация. Държавите от ЕС са в челните позиции и в Индекса за качеството на живот в международната база данни „Numbeo“, а Русия е класирана на 67-мо място в сфери като покупателна способност, престъпност, здравеопазване и замърсяване.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

Данни

Дата на публикуване
31 Aвгуст 2023 г.
Автор
Представителство в България