Крокодилски сълзи и прехвърляне на отговорност

В опит да заангажират вниманието на публиката, дезинформаторите на Кремъл претоплят стария наратив за Запада, който „заплашва глобалната сигурност и стабилност“: класически пример за това как Русия отказва да носи отговорност за собствените си безобразия и я прехвърля върху други.

Кремълските пропагандисти и медийната им мрежа се нуждаят от регулярни дози свежи сюжети, с които да подхранват безспирния дезинформационен поток. Когато няма нов сюжет е достатъчно и само одобрително кимване от висшето ръководство като знак да се продължи рециклирането на стари лъжи.

Най-добра работа за набавяне на свежи сюжети вършат публичните речи на стопанина на Кремъл и неговите лакеи. За предпочитане – внимателно подготвените международни речи. Те възраждат познатите дезинформационни разкази с нови идеологически насоки и ги подават към информационно-манипулативната машина, която на свой ред, чрез мрежа от медийни канали, ги налага в пространството.

Тази седмица даде два такива повода. Първо – отправеното сякаш от бункер видео-обръщение на Путин пред Световния руски народен съвет; и второ – произнесеният с безизразно лице монолог на Лавров на срещата на министрите от ОССЕ в Скопие. И така: нека разгледаме идеологическите насоки, формулирани чрез тези две речи, и как те отекнаха през следващите дни в дезинформационната мрежа на Кремъл.

Лавров като Франкенщайн

Започваме с така да се каже по-малкото зло. Представлението на Лавров на срещата на ОССЕ беше истинска амалгама от „стари, но златни“ дезинформации. Като същински д-р Франкенщайн от страниците на готическия роман на Мери Шели, Лавров смеси множество и често противоречащи си парчета дезинформация. Получи се реч – каша от отричания, отхвърляния, разсейвания и опити за отклоняване на фокуса.

Лавров започна с крокодилски сълзи за „плачевното състояние“ на ОССЕ, но удобно забрави да спомене, че именно ветото на Русия доведе до затваряне на мисията на организацията в Украйна и че от 2021 г. насам Русия продължава да блокира приемането на годишния бюджет на организацията. Вместо това Лавров използва трибуната да говори дълго и с нетърпящ възражения тон за „дестабилизиращото разширяване на НАТО“ – една от любимите на Кремъл теми за оплакване.

Естествено Западът и Украйна бяха обвинени за руската война срещу Украйна като бяха предъвкани старите дезинформационни послания за споразуменията от Минск. В този контекст Лавров се позова на т.нар. „предложения за правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа“ – става дума за абсурдния руски ултиматум от 2021 г., с който практически се иска разпускането на НАТО.

Нехомогенната реч на Лавров включваше още: постоянни оплаквания, че Западът искал да унищожи Русия; преразказ на тезите на Кремъл относно санкциите на ЕС срещу Русия; недоволство от „стремежа“ на Вашингтон за хегемония; както и обвинения за уж „двойни стандарти“ на Запада по въпросите, свързани с човешките права. Разбира се не липсваха и типичните за всяка реч на руски ръководител обвинения в нацизъм срещу всеки, който се осмели да се противопостави на Русия. Този елемент винаги присъства в този тип речи, дори когато биват произнесени в полупразна зала – какъвто беше конкретният случай.

Медиите на Кремъл подеха посланията

Не е изненадващо, че представлението на Лавров в Скопие получи много топъл отклик сред кремълските медии за дезинформация. Част от тях театрално подеха жалейките за състоянието на ОССЕ. Други писаха, че Лавров е „влязъл в настъпление срещу НАТО“, раздувайки факта, че той участва в срещата на ОССЕ лично – което се случва за първи път от февруари 2022 г. насам. Други руски медии пък пригласяха на мрачния тон на Лавров с обвинения срещу ЕС и НАТО, че са довели ОССЕ до ръба на колапса. Любопитно е, че някои активисти на Кремъл, вероятно пропуснали най-новите „опорки“, пробваха да опишат ОССЕ като „дългата ръка на ЕС и НАТО“.

Медийните рупори на Кремъл завъртяха посланието за коварството на Запада още преди самата среща да се състои. Те насочиха жлъчта си върху отказа на България да допусне самолета на Лавров да прекоси въздушното й пространство. Медиите цитираха прес-секретаря на президента, Песков, че решението на София е „абсурдно и глупаво“ и детинските обиди за „злобна глупост на русофобите“ в България като причина за отказа.

Какво (не) е казал Кисинджър

В речта си Лавров похвали благородните ангажименти на Русия към европейската сигурност и категорично натякваше за нейната привилегирована роля и право да упражнява влияние върху съседите си. От своя страна пропагандаторите на Кремъл не се поколебаха да се възползват от смъртта на Хенри Кисинджър, безспорния авторитет на американската дипломация, който почина на 29 ноември. Във връзка с концепцията на Кисинджър за „реализъм“, те се опитаха по един наистина ужасяващ начин да вкарат в устата му думи, които не е изричал, за да прокарат правото на изключителност на Русия и идеята, че единственият път напред е да се води диалог с Русия.

Кръстоносен поход срещу русофобията

Втората структуроопределяща реч, която зададе опорните точки на разпространителите на дезинформация в полза на Кремъл, бе произнесена в проповеднически стил от самия Путин. Тази реч също промотира руската изключителност, а основното й послание, усърдно преповтаряно от мрежата близки до Москва медии, беше абсурдната идея, че Русия „се бори за свободата на целия свят“. Доста странно послание за режим, който започна най-голямата война в Европа след Втората световна, и то единствено за да задоволи имперските си амбиции за сметка на съседните страни.

Другата доминираща тема в речта на Путин беше, че „русофобията“ уж завладява сърцата и умовете на хората на Запад, които искат да унищожат руския народ. Контролираните от Кремъл медии старателно разпространиха колониалното послание на Путин, че т.нар. „русский мир“ се простира отвъд етническите руснаци и е средство за борба с „русофобията“.

Балтийски нацизъм

Няколко дни по-късно Путин намери нов повод да тласне кръстоносния поход срещу „русофобията“ – това стана по време на среща на Руския съвет за гражданско общество и права на човека. Имаше предварително подготвено „отразяване“ от руското МВнР, което за пореден път определи балтийските държави като нацистки. Путин използва срещата на Съвета, за да обвини Латвия в „русофобия“. Латвийските власти светкавично отхвърлиха подобни обвинения като неоснователни.

За капак Путин невъзмутимо обяви, че „Русия никога не трябва да повтаря масовите репресии от съветската епоха“ – каза го на фона на съобщения на правозащитни групи за стотици политически затворници в Русия и само дни след като Върховният съд на Русия прие драконовския закон, насочен срещу ЛГБТИК+ общностите в Русия.

Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:

• Пропагандистите на Кремъл знаят, че повторението е мощен инструмент за информационно влияние. Те за пореден път претоплиха старата и отдавна развенчана конспирация, че Буча е постановка, организирана от MI6. Тази дръзка лъжа цели да отклони отговорността и да отрече военните престъпления на Русия в Украйна. Всъщност Кремъл повтаря наратива на отричането вече повече от година. Истината е, че има много доказателства, включително осеммесечно визуално разследване и свидетелства на оцелели, заключаващи, че руски парашутисти от 234-ти десантен полк са извършили клането в Буча.
• Друг красноречив пример за афинитета на пропагандистите на Кремъл към рециклирането са абсурдните твърдения, че Западът иска да дестабилизира Казахстан, за да отвори втори фронт срещу Русия. Виждали сме това и преди, когато про-кремълски медии направиха същото твърдение за „втори фронт“ в Грузия. Сега Кремъл претопля стария си дезинформационен наратив за „цветните революции“, този път насочен към Казахстан. Между другото не се дават никакви доказателства за тези твърдения. Сюжетът се вписва добре в по-големия наратив за войнстващия Запад, който се опитва да обкръжи Русия, да я изолира и да раздели пост-съветските държави.
• И ден не минава без пропагандните медийни канали на Кремъл да подхранят т.нар. „обсаден манталитет“, който  Кремъл култивира. Този път става дума за Северния Атлантик. Издание твърди, че НАТО засилва присъствието си в Балтийско море, за да провокира Русия. Всъщност военните кораби, разположени в Балтийско море от Съвместните експедиционни сили (JEF), са ръководени от Обединеното кралство, а не от НАТО, и целта им е да осигуряват по-добра защита на ключовата подводна инфраструктура. Твърденията за провокация имат за цел да отвлекат вниманието от факта, че Русия многократно и години наред е заплашвала Финландия, Швеция и балтийските страни – както военно, така и по други начини. Така че този експедиционен корпус не представлява „политика на експанзия“ от страна на НАТО, а по-скоро представлява подходящ и съизмерим отговор на руския империализъм.

Предишни публикации от EUvsDisinfo:

• Подготовка за зимата (30.11.2023)
• Пионките на Путин (23.11.2023)
• Лъжи, които подклаждат омраза (16.11.2023)
• По новините в Русия: затихване, заглушаване и премълчаване (09.11.2023)
• Разкази за студ и хладилни камери (02.11.2023)