В не толкова далечното минало понятието „от Ванкувър до Владивосток“ олицетворяваше система от международни отношения, изградена върху сътрудничество или поне стабилна рамка. Столиците на държавите, членуващи в голямата „Хелзинкска система на ОССЕ“, се простираха от западния бряг на Северна Америка през Европа до руския далечен изток.
От контакт към конфликт
Събитията през последната седмица, които се случиха в почти същия географски обхват, демонстрират променения подход на Русия. Седмицата беше действително напрегната за троловете и манипулаторите на Кремъл, тъй като им се наложи да възпират вълна от последствия на събития, предизвикани от самата Москва. Пропагандно-идеологическата дейност включваше кампании за прикриване на очевидните аспирации на руската политика на силата. Ето и примерите: Кремъл се опита да предотврати, забави или блокира процеса на евроатлантическа интеграция на Украйна след решенията на ЕС и НАТО; осуети мирните планове; обвини Армения задето диверсифицира международните си икономически отношения; и блокира международните усилия за ограничаване на програмата за ядрени оръжия на Северна Корея.
Обвинения срещу Киев и срещу други за атентата в „Крокус Сити Хол“
През последните седмици наблюдаваме своеобразна пресечна точка между два важни за Кремъл сюжета: т.нар. „специална операция“, т.е. войната срещу Украйна от една стана и от друга – терористичния акт в „Крокус Сити Хол“ край Москва от 22 март.
Базата данни на „EUvsDisinfo“ илюстрира как руските държавни медии все още се опитват да обвържат тези две събития под общ идеологически знаменател и да накарат местната и международната аудитория да повярва, че Украйна стои зад атентата – макар и „Ислямска държава“ (ИД) да пое отговорност и здраво посинените таджикски граждани да признаха вина. „EUvsDisinfo“ опроверга твърдението, че зад Украйна стоят зловещите сили на САЩ, ЕС и Обединеното кралство в последователни публикации на 28 март и след това на 2 април.
Зам.-председателят на Съвета за сигурност и бивш президент на Русия Дмитрий Медведев по стар навик отправи ужасяващи ядрени заплахи и за капак обвини САЩ, Великобритания и лидерите на Франция и Германия, че са възложили на ИД задачата да извърши атентата в „Крокус Сити Хол“. А същевременно, както сочат свидетелствата на терен, след атентата руските служби за сигурност подлагат работниците-мигранти от Централна Азия на все по-брутални репресии, включително арести.
Секретарят на руския Съвет за сигурност и бивш директор на ФСБ Николай Патрушев обвини украинското посолство в Таджикистан, че наема местни хора в своя чуждестранен легион да се бият срещу Русия. Това изказване предизвика полемика и – напълно естествено – както украинските, така и таджикските власти отхвърлиха неоснователното твърдение, предназначено да създаде илюзията за зловещ заговор.
Евроатлантическите стремежи на Украйна и рефлекса „Трета световна война“
На другия идеологически „фронт“, Кремъл се стреми да възпре желанието на Украйна за сближаване с ЕС и НАТО. Решението на европейските лидери за започване на присъединителни преговори с Украйна от декември 2023 г. беше сериозен удар за пропагандистите на Кремъл, а последвалите срещи с участието на ЕС, НАТО и Украйна още повече усилиха ефекта.
Решението на НАТО да се подготви да поеме по-голяма роля в координирането на потока помощи за Украйна, което бе взето на двустранни срещи и на срещи във формат „Рамщайн“, предизвика у Русия нещо, което можем да окачествим като рефлекс за всяване на страх от „трета световна война“. Все по-често Кремъл лепи етикета „ход, водещ до неизбежна конфронтация между Русия и НАТО/Европа/съответна държава“ и „директна конфронтация“ към всеки ход, който противоречи на желанията на Москва и който включва САЩ, НАТО и значителни военни способности като самолети или ракети от други страни. Или, както каза Путин след преизбирането си, ние сме „на крачка от Трета световна война“.
У кого е инициативата за мир?
Откакто плановете за предстояща мирна конференция за Украйна бяха оповестени публично на Световния икономически форум в Давос през януари 2024 г., руското външно министерство и държавните медии работят усилено да осуетят процеса, а съобщенията за предстояща през юни световна мирна среща на върха в Люцерн, Швейцария, допълнително ускориха действията на Москва.
Лавров за пореден път отказа да използва като отправна точка мирния план от 10 точки на президента Зеленски – преди посещението си в Китай, той поласка базираните в Москва представители на Латинска Америка, Близкия изток, Африка и Азия като ги нарече „световното мнозинство“. Зад фасадата за равнопоставено руско-китайско партньорство се крие очевидната цел да се държат китайците далеч от Люцерн, да се търси подкрепата на Пекин и да се похвали иначе не особено популярният Китайски план от 12 точки. Тези точки далеч не са план, пътна карта или стратегия, а са по-скоро повърхностно описание на амбициите на самия Китай по отношение на Украйна.
Междувременно – отново в Армения
Друга важна тема от седмицата са зачестилите руски вербални атаки и опити за манипулиране на информационното пространство в и около Армения. Основната задача е да се попречи на арменското правителство да диверсифицира своите международни партньорства. Същевременно се цели да се нанесе репутационна щета на Мисията на ЕС в Армения, както подробно описва тази публикация на „EUvsDisinfo“.
По време на кампанията на Азербайджан в Нагорни Карабах Ереван осъзна, че Русия не е в състояние да помогне. Дали Москва не е била в състояние или не е искала да помогне не е толкова важно – важен е крайният резултат: Нагорни Карабах бе беззащитен. Сега Армения прекрати участието си в доминираната от Москва Организация на договора за колективна безопасност (ОДКБ) и няма да се присъедини към срещите на външните министри на ОНД в Минск на 12 април.
Срещата на високо равнище ЕС-САЩ-Армения в Брюксел на 5 април, на която ЕС и САЩ се договориха да предоставят икономическа подкрепа на Армения в размер на съответно 270 милиона евро и 65 милиона долара, беше обект на широка критика и словесни атаки в медийната мрежа на Кремъл. Руските правителствени медии и прокремълски издания нарекоха срещата в Брюксел „катастрофална за Армения“ и демонстрация на „опасна геополитическа игра – обръщане към Запада и ускорено развитие на връзките със САЩ и ЕС [в което] арменското ръководство не е в състояние да получи гаранции за сигурност“. Класическа тактика на Кремъл е да инспирира разделение между хората и правителствата.
И сега – Северна Корея
Манипулация и дезинформация могат да се правят и под формата на мълчание и прикриване на фактите. Руските действия спрямо Пхенян са такъв пример. Като се има предвид колко важни са доставките на оръжия от Северна Корея за руските военни действия срещу Украйна, мрежата на Кремъл предоставя само откъслечна информация за сътрудничеството между двете страни. Наличните разузнавателни данни и сателитни изображения показват обаче, че Северна Корея доставя огромни количества артилерийски боеприпаси и други оръжия на Русия.
Някак неудобно им става на руските медии и пропагандатори задето гордият наследник на военната мощ на Съветския съюз е принуден да поиска помощ от толкова бедна страна като Северна Корея. При това от страна, за която Съветът за сигурност на ООН през последните 18 години демонстрира рядко единство за ограничаване на ядрените й амбиции. Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН беше приета през октомври 2006 г. в отговор на ядрен опит от страна на Пхенян. В миналото беше въпрос на достойнство да бъдат наложени мерки за неразпространение срещу измамник като Ким Чен Ун. Това обаче вече не е така. Неотдавна Русия наложи вето на предложена резолюция на Съвета за сигурност, с която да продължи работата на инспекторите, поддържащи режима на санкции.
По-рано Лавров заяви, че „санкциите са били наложени в една различна геополитическа ситуация“. „Нещото“, което се промени, не са ядрените амбиции на Ким. Той редовно провежда изпитания на нови ракети. Но Русия сега е като просяк, който моли за помощ, а Северна Корея знае цената: да се разхлаби режимът на санкции.
Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:
Врели-некипели. Несъмнено това послание цели да повиши мотивацията на руската общественост преди майските тържества: повторната коронация на Путин на 7 май и ежегодния парад на 9 май. Но дори да се повтори сто пъти, основният факт си остава: Путин и руската държава започнаха агресивна война срещу Украйна. Махнете целия патос, лъжи и лъскава опаковка от думите и ще останат реалните, чисто реваншистки, империалистически и милитаристични действия на Москва.
Не. Това е още един пример за измишльотина на Кремъл. Тази лъжа се основава на погрешна интерпретация на по-ранни изявления на президента Макрон и разговор на 3 април между френски и руски министри след случилото се в „Крокус Сити Хол“. Разговорът е бил с фокус върху атентата и френското осъждане на войната на Русия в Украйна. Но в типичния си стил Кремъл използва този разговор, за да се създаде наратив за посяване на недоверие и подозрение за скрити цели между Украйна и страните от НАТО и ЕС.
Не, чиста фантазия. Започнахме този текст с опитите на Кремъл да опетни Украйна и го завършваме с кампанията на Русия срещу президента Зеленски, която илюстрира друга тенденция: „пране на дезинформация“. Ето и рецептата. Скандална история е измислена от тролове с добавка от шок и емоции, свързани с пари, убийства и секс като примамка за кликване. После историята се посажда в псевдо новинарски сайтове, на пръв поглед достоверни, а всъщност изцяло замислени като очернящи. След това историята се превежда и раздухва с помощта на изкуствен интелект и ботове. Подобно на червей, тя прониква в легитимния медиен пейзаж по целия свят. Накрая историята изплува обратно в кораба-майка, т.е. добре известните издания, свързани с Кремъл. В това разседване подробно се обяснява и илюстрира процесът на изпиране на дезинформация.
Предишни публикации от EUvsDisinfo:
Франкофобия в Кремъл (5.4.2024)
Под прицел във вътрешността (28.3.2024)
Посланията, които носи преизбирането на Путин (21.3.2024)
Обилно подхранване на страхове и размахване на плашила (14.3.2024)
Колко години война (28.2.2024)
Пирови победи и гробно мълчание (22.2.2024)
Данни
- Дата на публикуване
- 11 Aприл 2024 г.
- Автор
- Представителство в България